Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Янис Ифандис

Любовта и поетът

 

Любовта никога не е прогласявала догми, не е търсила ученици или привърженици, не се е опитвала да обърне някого в своята вяра, не е основавала религия, за да бъде обожавана, не е правила никога пропаганда, не е колаборирала с никоя власт, за да се наложи и да възтържествува, никога не се е превръщала в собственост на никоя групировка, на никоя нация, никоя империя. Но въпреки това, всички живи същества, от хората до дърветата и животните, от гъсениците до слънцата и галактиките, са нейни последователи, обожават я, служат й с радост. Не е ли тя най-великият бог?

Персийската дума “ашек” (която е запазила и в нашия език почти непроменено първоначалното си значение), означава както влюбен, така и поет.

Докато се намира във властта на любовта, влюбеният е поет. Нужно ли е да припомняме, че влюбените пишат стихотворения? Необходимо ли е да припомняме, че и най-недодяланият мъж, че и най-неграмотната домакиня, се държат и мислят по възхитителен начин или говорят поетично, когато се превърнат в инструменти на любовта? Нужно ли е да казваме, че щом изпаднат от селенията на любовта, щом излязат от нейната атмосфера, същите тези хора стават неузнаваеми?

Поетът е влюбен в живота, той е като онзи, който се намира преди падението (Адам или Човек), някой, който е победил историческото време (Хронос-Кронос), и проявява нещата в тяхното еротично време, в Любовта, която е Перманентната Светкавица.

Но хората не могат да понесат Рая; никоя клетка не може да задържи светкавицата. Затова човешките общества винаги са заемали отбранителна позиция, а понякога и нападателна пред опасността, която представляват за тях както любовта, така и поетът.

В своето въодушевление влюбените (живеещите в бога), изживявайки пълно удовлетворение, живеейки в съ-вокуплението, виждат нещата в тяхната истинска величина, познават тяхната истинска стойност, превръщат се в невинни и непоколебими като деца, и като се подчиняват единствено на мълнията на любовта, която направлява всичко, не се подчиняват на никоя човешка власт. Това не е изгодно на обществата, които искат хора, изпълнени с невежество и чувство за вина, лесно подчиняеми и лесно поддаващи се на контрол. Впрочем, живеейки в рая, който е божественото ниво, влюбените напомнят на хората за онова ниво, на което те би трябвало да се намират и на което не могат да бъдат поради летаргичността на тяхното съзнание и духовната им леност. Колкото до поета-(жених)-любовник, него, когато не го убиват по хиляди начини, те го изпращат в изгнание или му надяват намордник.

Разбира се, че смятам за поети-любовници: Кришна (когото убили “по грешка”), Хезиод (когото убили, защото “прелъстил една девойка”), Сократ (когото отровили, защото “проповядвал нови богове и развращавал младежта”), Александър Велики (когото убили, защото “искал да изравни и да смеси всички раси”), Исус (когото разпнали, защото “разрушавал семейството и религията”), Мансур ал Халадж (когото разкъсали на парчета, защото бил “еретик” и “обожествил себе си”), Ибн ал Араби (когото многократно искали да убият, защото твърдял, че неговата религия е любовта и че можеш да видиш лицето на бога навсякъде и най-вече в една красива жена), Самсудин (когото убили, защото накарал Руми да изгуби ума си по него) и накрая Лорка (когото разстреляли, защото “подкопавал устоите на испанското общество, развращавайки го”).

Но какво се случва с прословутото усилие на човека да достигне обожествяването? Ето какво би могъл да ни разкрие един древногръцки мит:

На сватбата на Пелей и Тетида са поканени всички богове, не е поканена единствено богиня Ерида (богинята на Раздора). На събитие, където главно действащо лице е Ерос, е изключено да присъства Ерида.

Тук човек иска да се слее с божественото (смъртен, който се жени за богиня), следвайки почиващото върху невежеството, романтично и погрешно разбиране, според което половината Космос е добър, а другата половина лош, пренебрегвайки кръговратната природа (Уроборос1) на Света, където “доброто подхранва “злото” , а “доброто” черпи от “злото”.

Онзи, който отхвърля половината Свят, пренебрегвайки единната му природа, не разбира, че отхвърлянето на половината Свят означава отрицание на целия Свят,  и същевременно не разбира, че приемането на половината Свят, означава възприемане на целия Свят.

На сватбата на Пелей и Тетида посредством присъствието на Ерида Ерос е отхвърлен; благодарение на Ерос е поканена и Ерида. И наистина Ерида присъства на тази сватба и посредством Ерос предизвиква най-прочутата война, която гръцката вселена някога е познала. Колкото до Ерос, той присъства на целия този дългогодишен раздор, докато и последният жених не падне убит, много далеч от Йолкос2 , Спарта, Троя или Аргос, в родината на поета, Итака с дълбоките заливи.

Но любовта между двама души в нейната най-висша форма може да се превърне в онова, което в Православието се нарича Пълнота, онова, което при таоизма и при будизма представлява достигане на съвършенство и обожествяване и се символизира от сливането между Лотоса и Мълнията.

А Т.С. Елиът слива огъня с розата. Ето как завършват “Четири квартета”:

И всичко ще бъде добро
И всеки ред на нещата ще бъде добър,
щом езиците на пламъка са сплетени
в короната – във възела от огън, -
щом огънят и розата станат едно.
3

Колкото до Сеферис, накрая на своите “Стихотворения”, той свързва “непобедимото, неустоимото” слънце на най-дългия ден със столистната роза, чиито венцелистчета са съставени от морското блещукане в деня на лятното слънцестоене:

Каквото е минало, правилно е отминало
дори онова, което не е отминало,
трябва да изгори
в това пладне, когато слънцето се е заковало
в сърцето на столистната роза.

Впрочем, когато слънцето се снишава над морето, рунтавата кожа на морето (белите гребени на морските вълни) става златна. Овенът със златното руно представлява сливането на слънцето и морето, това е Агнецът, преди да бъде разделен на Фрикс (мъжка, слънчева стихия) и Хела (женска, морска стихия). Така Експедицията на Аргонавтите, тръгнали да отнесат Златното руно, представлява посвещаване в любовта. Раздялата на Фрикс и Хела се превръща в любовен съюз на едно друго ниво, когато през първата им любовна нощ Язон и Медея се завиват със Златното руно. Златното руно представлява сливането на слънцето и морето, на мъжкото и женското начало, които в своя съюз създават вечността.

Ами Рембо? На шестнайсет-седемнайсет години той вече е посветен в Космическата Любов. Ето какво пише:

 

- Намери ли се?

- Какво?

- Вечността.

Тя е сливането на слънцето и морето. 

Превод от гръцки Здравка Михайлова


1 Змията, която захапва опашката си. - Бел. прев. [горе]

2 Йолкос – античен град, намиращ се в близост до днешен Волос. Оттам е потеглила експедицията на Аргонавтите в търсене на Златното руно. - Бел. прев. [горе]

3 Т. С. Елиът, “Избрани стихове”, Народна култура”, 1993, прев. Вл. Левчев. - Бел. прев. [горе]

Българската литература

© 2001 Литературен форум