Литературен форум  

Брой 13 (454), 03.04. - 09.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Александър Порталски

Мъчителна галомания

 

Запролетяването в София вече неизменно се свързва със София Мюзик и Филм Фест, тази година разделен на музикална и филмова част. Откриването беше с френско-канадската суперпродукция Версенжеторикс, очаквана дори само заради българското участие и потресаващия за нашите мащаби бюджет. В резултат – пак си спомних сентенцията на Ювенал Трудно е да не се пише сатира. Трудно ми е да ви препоръчам да гледате това френско изделие, макар че ще ви достави неподозирани усещания.

Блудкавата смес от елементарен национализъм на ниво АОК и батални сцени в стила на антифашисткото кино от началото на шейсетте е мощен провал, оценен достойно не само от нашата публика. Февруарският брой на Кайе дьо синема отбеляза премиерата му с такива изрази: “Петдесет и осемте забележителни фала и издънки в диалозите и битките на Версенжеторикс будят само съжаление. Кому беше нужно да се пилеят милиони?” А нашата преса наскоро писа, че в броя си от 24 януари Льо Монд се опитал да стовари вината за провала (който и там бил несъмнен) на българските... коафьори. Оказа се, че те не били български, пък и проблемът не беше в прическите на галите, но нали знаете на кривата “ракета” какво й пречи...

Няколко думи за сюжета. През I в. пр. Хр. галските вождове въстават срещу Гай Юлий Цезар, обединени около един предводител. За историческа достоверност на филма не може и да става дума – не че е задължителна, но художествената фантазия не маже откровено да преиначава фактите. Версенжеторикс гордо казва на Цезар, че римляните не могат да се мислят за цивилизатори на Галия, само защото правят пътища и акведукти. Прав е – римляните са донесли още стотици елементи на цивилизацията и позоваването на тайните на друидите, за да се изтъкне галското превъзходство, е твърде несериозно. Герговия, построена в полите на Витоша, изглеждаше по-добре планирана от Помпей и доста по-хигиенична от Атина или Александрия. Може да се изтъкне доводът, че за тези събития знаем само от мемоарите на Цезар, но и Фани Попова не е разчитала византийските хроники по такъв начин. Всички стратегически провали на Версенжеторикс се обясняват със странични проблеми и с непокорството на другите. Клаус Мария Брандауер прави жалка карикатура на Цезар, а финалът е върхът на всичко – галският герой не бяга при римляните, а се предава гордо, пред шпалир легионери, за да спаси своите. В духа на обединена Европа главното зло са германите, донесли само беди на Галия и винаги дебнещи в гръб като лешояди. Външно те поразително напомнят кумани и печенеги от нашите исторически филми – варвари с липсващи предни зъби, гадни белези по лицата и ненаситна склонност към сексуално насилие и педофилия. В графата сценарий са изброени 4 имена и сериозно си мисля дали някой от тях става за тази работа.

Режисурата не остава по-назад, особено след изявлението, че историята е обмисляна 10 години. Справедливо късата филмография на Жак Дорфман вдъхва надежди в здравия разум на френските продуценти. Усещането е за общуване с малоумен, който натрапчиво сочи ту люлеещи се треви, ту белоградчишките скали, ту групи тичащи хора и много иска нещо да ви каже, но все не успява. Добрият тон изисква да спра дотук.

При актьорското участие критиките сякаш бяха несправедливо по-малко. Не знам кой къде е гледал на кастинга, но Кристоф Ламбер е абсолютно непригоден за тази роля. Опитът му да предаде трагизма на героя си е дървен като галски идол и кара публиката да се смее на неподозирани от сценаристите места. Българското участие допълнително дебалансира филма. Васил Михайлов или Стефан Данаилов дори като пияни галски вождове насищат екрана с повече присъствие и будят повече доверие от нарочените за главни герои, а горкият Версенжеторикс е тормозен да харесва Инес Састре, която няма нито чара, нито способностите на Мария Каварджикова. Евгений Михайлов заяви пред Нощен труд след прожекцията, че хората на Дорфман се изгаврили с големите ни актьори, но който е талантлив, знае как да си го върне.

Все пак не ставайте галофоби – френското кино е давало и ще дава много на световната култура с далеч по-съдържателни и изпипани проекти.

Накрая искам да кажа и нещо недобро за нашите преводачи. Във филма става дума за исторически събития, които не са толкова непознати на просветената публика. За тях има издавани книги и голяма част от имената имат утвърдено българско звучене, основано на прякото заимстване от латински език, а не на опосредстваното от френски. Една елементарна и бърза справка щеше да покаже, че Версенжеторикс всъщност е Верцингеторикс, Жергови – Герговия (тази поправка беше направена в каталога от стриктните организатори на СФФ) и т. н. Друг нашумял филм (Гладиатор) също дава отрицателни примери. Личното име на главния герой Maximus на български трябва да звучи Максим, а не Максимий (така се транскрибира Maximius и такова лично име също има). Скъпи наши преводачи, ако сте забравили нещо от следването или не ви се отварят справочници, просто питайте – има кой да ви каже кое е правилно.

Българската литература

© 2001 Литературен форум