Литературен форум  

Брой 13 (454), 03.04. - 09.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Петер Кирай. “Истинна повест за Кирил и Методий”. Академично издателство “Проф. М. Дринов. Издателство “Пенсофт”. С,. 2001
Петер Кирай.
“Истинна повест за Кирил и Методий”.
Академично издателство
“Проф. М. Дринов.
Издателство “Пенсофт”.
С,. 2001.

Книгата на Петер Кирай представлява цялостно и последователно изследване на редица основни извори. Това са главно извори с историческо, езиковедско и религиозно значение. Централно място заема “Истинна повест за Кирил и Методий” - разказ за живота и делото на просветителите - братята Кирил и Методий и техните последователи.

Авторът предлага анализ на “Истинна повест” - от страна на език - “правописът, езикът и словесното богатство на “Истинна повест” - правопис, фонетика, морфология и лексика и вътрешна структура и извороведски анализ - досегашни резултати.

Вниманието на автора е насочено не само върху делото на просветителите, но и като цяло - върху темата за християнизацията на българите.

От значение е, че всяка теза в книгата е аргументирана с текст от изоворите или други изследвания.

Богатството на книгата “Истинна повест за Кирил и Методий” безспорно са богатите приложения. В края на книгата има осем приложения - ръкописи, имащи пряко отношение към цялостния анализ и изследване. Включени са оригиналният текст на “Истинна повест” и неговият превод на български език, гръцко- и славяноезичната заглавна страница, обръщението към читателя, пълният текст на бесарабската, “Истинна повест” и още, и още...

Мито Исусов. “Политическият живот в България. 1944 -1948”. Академично издателство “Проф.М. Дринов”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”. С., 2000
Мито Исусов.
“Политическият живот в България. 1944 -1948”.
Академично издателство “Проф.М. Дринов”,
Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”.
С., 2000

“Политическият живот в България 1944-1948” е резултат на дългогодишно изследване на един от най-трудните и спорни периоди в най-новата българска история. При анализа на сложните процеси в българското общество авторът се е постарал да бъде максимално обективен.

Първа глава от книгата е определена като “Консолидация на многопартийната система в България” и разглежда темите за възникването на политическата система на народната демокрация, за социалдемократическата партия, възстановяването й и разделянето й, за противоречията между управляващите политически партии...

Втората глава от “Политическият живот в България” е посветена на проблемите за разширяването на многопартийната система, възстановяването на традиционните буржоазни партии, лявата опозиция.

В следващите глави на книгата са разгледани още въпросите за засилването на противоречията между политическите сили, за структурните изменения в многопартийната система, за политическите партии и изборно-парламентарните борби... Като цяло книгата има амбицията да представи реалната историческа картина от онова време.

Авторът - акад. Мито Исусов, е автор на повече от 150 научни публикации и много монографии с историческа тематика.

Вътьо Раковски. “Витото стълбище. Автобиографични есета”. Изд. “Българска сбирка”. С., 2001
Вътьо Раковски.
“Витото стълбище. Автобиографични есета”.
Изд. “Българска сбирка”.
С., 2001

“Това беше моят живот. И на мнозина като мене. Едно вито стълбище. Нагоре. Надолу. Нагоре. Надолу... Свят да му се завие на човек. Виенско колело в огромния панаир на света. Планинска пералня, която ни върти под плющящата водопадна струя, скачаща със страшна сила от восокото над нас. Или воденичен камък може би. Нали животът е една мелница за души. Това беше поне за мене.”

 

Така започва “Витото стълбище”. Една част от автобиографичните есета, както ги нарича писателят, са видяли бял свят като текстове на страниците на в. “Литературен форум”, в. “Анти”, в. “Демокрация”, в.”Литературен фронт”, в. "Век 21" и др.

Срещи с български и чужди писатели, приятелства, литературния живот, теми от всекидневието, “среднощно интервю с двойника в мене”... Това са темите на автобиографичните есета.

И още... “Човек не си избира никога сам мястото, където ще се роди. Не съм го избрал и аз, но веднъж дарен с родно място, все се връщам към него - към оня хълм с дървената пирамида на върха му...”

Димитър Василев. “Моите авантюри”. Издателско ателие Аб. С., 2001
Димитър Василев.
“Моите авантюри”. Издателско ателие Аб.
С., 2001

Най-новата книга на Димитър Василев освен с качествена подборка от стихове, може да се похвали и със сполучливо графично оформление.

“Моите авантюри” включва близо шейсет стихотворения - някои писани преди години, други - съвсем нови. Порутени стени, разрушен град, липсата на свобода, метални решетки на прозорците, красавиците на квартала, реалности, изкълваните трохи на чувствата, дъжд и страшна суша, портретите на любимите, къщичка, каменен мост... Стиховете сякаш възкресяват цял един живот.

“Прозорецът ми гледа все към младостта” - пише поетът.

Стиховете възкресяват стари пейзажи, забравени лица, любими хора...

Днес къщичката е порутена.
Стопанката умря.
Любимата - не знам къде е.
И аз самият не знам къде съм -
някъде между небето и
земята,
по-близо до небето,
което бавно и приспивно
ме полюшва.

Човешки стихове.

Палми Ранчев. “Тихо и завинаги”. Изд. “Павлина Никифорова”. С,. 2000
Палми Ранчев.
“Тихо и завинаги”.
Изд. “Павлина Никифорова”.
С,. 2000

Това е може би една от най-добрите стихосбирки на Палми Ранчев. Брадясали старци като кръвожадни пирати, примерно, красавица с огромен задник, музеи, кръчми, шарени сергии. Тези стихове са някак по-различни обаче. Някак по-кротки.

Няколко топлес хубавици
стоят на брега.
И се колебаят.
Ако влязат в морето -
ще се превърнат ли в нимфи.

Или...

Дете протяга ръка за
просия.
Опитва се да го заобиколи,
да го забрави.
Бърза, спира - прилича на хлебарка.
Ако му даде живота си -
лош е.
Лошо е - понякога страшно.
Друг ако му го даде -
по-лошо може да стане.
И също толкова страшно.
Детето още протяга ръка.
Изважда пари и си пожелава
с него да живеят другаде.
След като живеят вече тук.

Не са по-съзерцателни стиховете, например. Но са по-човешки. Редактор на книгата е София Бранц.

Българската литература

© 2001 Литературен форум