Литературен форум  

Брой 13 (454), 03.04. - 09.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Оля Стоянова

Аз съм герой от приказките на моята баба

 

Тома Марков. “Героин. Rec.” . Свободно поетическо общество. С., 20001. За героя.

Той е герой от приказките на своята баба. Въпреки че звучи достатъчно хубаво, за да е истина.

2. За книгата.

Това е книга, която беше крайно време да се появи.

3. Героин.

“Незапалената цигара
е красив завършек
на ръката...”
 

Тази книга има собствен ритъм. Например бесен фокстрот. Или още по-добре - брек-бийт. Или онова, което Тома Марков нарича “героин-ритъм”. Или онзи ритъм, който най-добре пресъздава усещането за нощните улици, за светофарите, които премигват в жълто, за Венеция - Интернет-кафето в Благоевград, за парка Заимов, примерно, или сутрешен бар, разположен върху измислена морска скала край Созопол. Ритъм, който ще се връзва някак си с есетиката на сутрешните, нощните, делничните и пр. градове за обитаване.

.....
А сега какво? -
опустелите нощни локали в
стария нов град. С
празно-кутиени цигари по масите с
беззвучни кибрити. С
препълнените пепелници между
омазнените бутилки -
бели етикети с изветряло бяло вино....

(РИМАК)

И отново нощни улици, и площади, и супермаркети (Колко души има/ в един супермаркет/?/), и София и Итака, и Уолт Уитман, и сърцето на Манхатън, и Сан Стефано. И ритъмът, който прилича на песните на уличните музиканти - малко невярно, малко дрезгаво, малко отегчено, малко фалшиво и много истински. Улични музиканти с акордеони. С китари. И пр. реквизит. Които носят някакъв свой ритъм. На който може да се подчини цялата книга.

“Точно
както бийтът на бръмбара.”

И после препратки към Чарлс Буковски, към Любомир Левчев, към Димитър Воев и Елин Рахнев, към Йордан Ефтимов и Григорий Палама. И после - “Аз съм герой от приказките на моята баба”. Което звучи достатъчно хубаво. За да може да бъде истина. Може.

Българската литература

© 2001 Литературен форум