Литературен форум  

Брой 13 (454), 03.04. - 09.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Румен Спасов

 Новите бохемостраници

 

Homo Bohemicus, бр. 1Първият брой на HOMO BOHEMICUS за 2000 година е съставен от Марина Караконова, редактиран от Горяна Ленкова и е посветен на музиката. “Всеки чех - музикант” е преувеличение, което точно пресъздава интереса към разновидности, нюанси, разнопосочни влияния, долитали в Златна Прага от различни (на практика - всички) посоки на световната музикална култура. В многогласието, населило централноевропейското пространство има и “националистически заряд от времената на хусисткия хорал” и кулминации на романтизма на Сметана, Дворжак, Яначек, когато “генералите са били композитори, а пехотинците - оркестранти”. В Прага е премиерата на “Дон Джовани”, тук Брамс, изслушвайки концерт на Дворжак, казват, с облекчение и възторг обявил: “Сега вече знам, че европейската класическа музика е в сигурни ръце!”. Сборникът свидетелства за влиянието на чехите и чешката музика върху развитието на българската; за погледа на чешкия писател и интелектуалец към музиката въобще, за процеса на създаване на музика; за езиковедската интерпретация на професионалната музикална терминология и начините, по които тя е оказала влияние върху по-общите музикални категории в България. Интересът на четящата (и слушащата музика) аудитория ще бъде провокиран от изключителния текст на Милан Кундера (преведен от Нина Венова) “Импровизация, почит към Стравински”, в който чешкият класик прави паралели между собствената си биография и тази на руснака-емигрант, а също и свободни размишления с повод както от музиката, така и от литературата на Европа. Есето на Антони Георгиев е посветено на емблематичния за чешката класика Антонин Дворжак. Елисавета Вълчинова-Чендова проследява конкретни съдби на чешки музиканти и просветни дейци от края на 19 и началото на 20 век, които свързват живота си с българската музикална култура и чиито имена са свързани с началото на Софийската консерватория (1921). Художествено съответствие на подобен живот е Георг Хених от едноименното произведение на Виктор Пасков, част от което също е намерило място на страниците на сборника. Константин Илиев споделя импресиите си, озаглавени “Музикална Прага в мен”, а Йорданка Трифонова анализира изключителното влияние на чешкия език върху българската музикална терминология. Дипломантката Нели Найденова е направила и наблюдения върху музиката в новелата на Йозеф Шкворецки “Бассаксофон”. Отделни текстове на Добри Христов свидетелстват за артистичното приятелство между Христина Морфова и Людмила Прокопова, за интереса към изяви на чешки музиканти в София между войните. Отбелязано е значението и мястото на музиката в дейността на Чешкия център в София, както и почит към личности, отдали години от живота си на чешко-българската и българо-чешката взаимност, сред които личи рано напусналият този свят Величко Тодоров.

Homo Bohemicus, бр. 2 и 3Втора и трета книжка на списанието HOMO BOHEMICUS са обединени в общо томче, посветено на бохемистичното литературознание на 90-те, с название “Множащият се смисъл”. Съставител е Ани Бурова, редактор Владимир Пенчев. Според тях сборникът е недовършен и недовършим, дава приблизителна картина на “едно от възможните литературознания”, в което липсва доминиращ глас, но това дава възможност смисълът да се рои и множи, “активиран от едно изследователско любопитство, чиято цел е не толкова да прочете текста, да из-чете литературата, колкото да пребивава в самото четене, да го удължава”. Засегната е темата за мистификациите, които са “идеалното - потенциално безкрайно” пространство за полагане на литературоведски нагласи. Обговорени са възрожденски текстове, прозата на Хашек, романите на Кундера, актуална мемоаристика. Според съставителя Ани Бурова “в сборника се долавя и друг диалог; въпреки че по-голямата част от статиите са от чешки автори, тук са включени и текстове на български бохемисти, както и този на англичанина Робърт Пинсет (“Декадентският Аз”). Срещите и разминаванията на литературознанията от различни националности в пространствата на чешката литература образуват още един сюжет в бохемистичния разказ за 90-те”. Сред авторите личат имената на чешките изследователи Даниела Ходрова, Владимир Мацура, Силвие Рихтерова, Лубош Мерхаурт, Павел Яноушик, Милан Янкович, Кветослав Хватик, както и на българските - Иван Павлов, Панайот Карагьозов, Добромир Григоров, Христина Балабанова, Анжелина Пенчева, Славея Димитрова, Михаела Кузмова, Амелия Личева, Радост Железарова, Гинка Бакърджиева. Сред показателните названия на текстовете в сборника са “Елементи на роман в старочешката литература”, “Идеалност, игра, мистификация”, “Модернизмът - разногласие на тъждествата”, “Хашек, комичният и трагичен автор на “Швейк”, “Въпросът за Бога в света без бог”, "Чешката проза в края на хилядолетието”, “Поетическите дневници - поетика и поетичност”, “Непосилната лекота на диалога. От антропологията до патологията”, “Постмодерен поглед към популярната литература”, “По следите на едно епистоларно наследство”,”Българският роман на Витеслав Незвал”, “Заставане пред и отвъд огледалото”... Литературното приложение към броя е книгата на Михал Вивек “Хрумвания на добронамерения читател”, съдържаща “пренаписване на всеизвестни чешки и европейски текстове като реплика в противоречивостта на литературната ситуация”. Книгата е модернистки бунт срещу установеностите, издържан в една екстатична пародийност. Навярно за да припомни, че съвременното литературознание битува както в своите теоретични модели и хрумвания, така и в есеистичните нагласи и капризите на съвременния читател, обитаващ принципно нова информационна и естетическа реалност. В този смисъл общуването с текстовете носи белезите и на обогатяващото художествено преоткриване.

Homo Bohemicus, br. 4Малко закъснялото представяне на четвъртата книжка на HOMO BOHEMICUS за 2000 година бе повод отново да си дадем сметка, че има текстове и книги, които не могат да остареят, особено за два-три месеца. Има, също така, дела, които, след като са направени в подходящата мярка, винаги ще носят своята полезност и винаги ще предизвикват благодарности. Струва ми се, че точно такава книжка и такова дело е сборникът, посветен на чешкия театър, съставен от Радост Железарова и редактиран от Михаела Кузмова. Читателят не може да не бъде благодарен на Весела Груева, свидетелстваща за Гросмановата “апелативност” и за началото на модерния чешки театър; на Маргарита Младенова за наблюденията върху “словесността” в театъра на Ян Верих и Иржи Восковец; на Горяна Ленкова с проницателните нейни наблюдения за времето и пространството в пиесите на Вацлав Хавел; на Радост Железарова за размисъла колко сериозен човек е клоунът, и то точно този, който е способен да ни разсмее от все сърце; на Виолета Мицева, която ни запознава с достойни дейци на чешкия театър; на Вътьо Раковски за особената поетична носталгичност по пражките театри, актриси и актьори; на Николай Георгиев за сърдечната мозайка от съпоставки между чешкия и българския театър, към която, надявам се, ще добавя още точни слова.

Студентите бохемисти имат рядката възможност да се запознаят в оригинал с есето на Ян Верих “За театъра”, а българските театрали - да отгърнат преведените с любов от Петя Бъчварова текстове на Ладислав Смоляк и Иржи Сухи, както и афористичните находки на чешки от Ян Верих, Мирослав Хорничек, Иржи Восковец, Вацлав Хавел. Особено впечатление оставят страниците за Властимил Маршичек, Милош Войта, Иржи Менцел, Петър Лебъл, написани от българи, за които чешкият театър е не някаква централноевропейска екзотика, а част от индивидуалното естетическо самосъзнание. Щедра и тук е взаимността от чешка страна, представена със свидетелствата на историка Ян Рихлик (автор на петата българска история, написана от чех). С особено удоволствие се чете есето на Яна Вилетялова (забележете, тя е студент по икономика и по озеленяване) за чешкия мюзикъл, от който неусетно смисълът на книжката се множи в посока към другото синтетично изкуство - киното. А световното кино има чеха Милош Форман, чийто филм “Коса” не случайно бе показан по една от българските телевизии точно на трети март, един от нашите официални национални празници. Струва ми се, че такъв антивоенен и антисилов, но здрав патос е възможно да се роди само в култура, която има Хашековия “Швейк” и в град, който има толкова много прекрасни театри, включително представящи мюзикъли. Книжката е изключително ценна и с непосредствената човечност, която излъчва, въпреки липсата на страници за чешката пантомима, за генезиса на средновековния чешки театър, за класическия чешки театър преди 20 век, който също заслужава любовта на съвременника.

Българската литература

© 2001 Литературен форум