Литературен форум  

Брой 13 (454), 03.04. - 09.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Рашелия Дилбазова-Шели

 

 

ШелиРашелия Дилбазова-Шели е родена в София. Началното си образование получава във френско училище в град Оран, Алжир. Завършва френска филология във Великотърновския университет “Св.св.Кирил и Методий”. През 1994 година специализира в Париж със стипендия на френското правителство. Преподава френски език и френска литература до Френската буржоазна революция. Старши асистент в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Превежда от френски език. Свои стихове публикува за първи път.

Библейско

Аз съм слепецът от кервана на слепците,
тоз, който свири с тамбурата на душата си,
приседнал до изстиналите плочи на чешмите -
направо върху кълдъръма прашен
      или сред сламата
                                   на панаирите,
подрънкващ върху струните разстроени
за радост на търговците,
на циганите
и сополивите дечица,
мърморещ думи непонятни и проклинани
от дяволските устни на светците...

Аз съм слепецът от кервана на слепците...

Аз бил съм, съм и ще остана винаги
досаден еретик под светли, обли сводове,
въздигнати от някой за прослава другиму;
с конопената ризка и под мишница не с книжки,
‘ми с пукнатата тамбурица на душицата си,
пищяща под лъка от конски косми, пръсти твърди,
но няма нищо друго да обърна,
освен живота си -
наопаки.
Какво по-просто и достойно за слепеца?

Аз съм придворен шут, любимец
на деспота Обич -
единствен и всесилен,
грозен и лукав,
но в скуката си
толкова безсилен и нещастен,
че ме наема да му пея песни -
тъжни, весели;
да му разправям приказки,
да му организирам фарсове...

И ако те заслужат кикота на Господаря,
ще има ядене за сиромаха, ако не -
събирай си парцалите и марш навън!
(Тъй както следва да е с всеки некадърник...)
И хайде пак по кръчмите, по панаирите,
със тамбурата
и душата
дървени
подрънквай
на богатите със грошове търговци,
за чест и слава на изкуството
(да плюеш
по очите си...)

И ако падне някой грош глупаку -
тури го по герданите на гювендиите
или пък на кръчмарина в пунгията...
Слепецо от кервана на слепците,
ти, дето дрънкаш с тамбурата по стъгдите -
да те не виждат повече очите ми!

А,
остроумецо,
ти ме съветваш: извади ги...



Ден от живота

“Ох,
          шибан ден...” -
си каза охлювът,
прибирайки се вечерта
в черупката си.

Той смъкна от коремчето си стари лиги,
обви го в чисто нова лига
и каза тихичко на себе си:

“Ох,
         шибан свят;
и колко бързо движат се проклетите неща;
и колко кал;
и кой глупак
е сложил най-прекрасните листа
по върховете на дърветата -
      на майната си...” -
мърмореше си охлювът,
вечеряйки в черупката
с трева...

И, свивайки се бавно на клъбце
(полека и щадейки си сърцето),
той си оправи свойто малко легълце -
почисти го от стара лига
покри го с чисто нови лиги,

бърборейки си
зверски уморен:

“О, господи...
  Ох, шибан ден...”



Наистина лирично

Не мога да не помня как очите ти,
обръщайки се някога към мене,
подпалваха се -
като смешни и унили факели;
изгаряха безсмислените думи
изхвърчали от устата ми;
понесли се подобно дяволи, ухилени и весели
понесли се към нищото, чийто плод са...
Не мога да забравя как ръцете ти
протягаха се някога към мене
за “добър вечер!” или пък за “лека нощ...”
да ме накарат да мълча или да пея
с немия глас на дълбочинна риба.

Не мога да забравя как лицето ти
потрепваше дори от мойте мисли,
беснеещи сред празнотата на главата ми,
бодящи те
като досадни
гвоздейчета,
разхвърляни по пътя от глупак ядосан.

Не мога да забравя как си тръгваше
отнасяйки ме цялата със себе си.
Оставяше единствено това, което
след теб стърчеше дълго на паважа,

това, което и сега не може
да те забрави, 
а пък и не иска.

Българската литература

© 2001 Литературен форум