Литературен форум  

Брой 13 (454), 03.04. - 09.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 10 години Съюз на свободните писатели. Варна

 

Иван Бъчваров

Празно пространство

Разпръсната любов, в която все се губим като в тъмнина...
Побегнем подир лъч, изпратен от небето синьо,
докоснем го... След туй се втурваме след друга светлина
под блясъка на тайнствения нож на чувствената месечина.

И тъй до гроба ни… След туй долитат други пеперуди...
И те от цвят на цвят запърхват, дирят заредена страст.

Угасват им годините в безплодието жадно на заблудите...
И нищо не остава от лика им в профил и анфас.

Добромир Георгиев

Освежаване

Докато съзерцавам
как буйстват морските вълни
с пенливо-пухкави гриви,
отпивам глътка прохлада –
студена бира
с пяна гъста и облачна.

Елена Ангелова

* * *

Напускам те, прощавай мой късмет,
че искам вече друго,
облизваш се край кофите за смет,
а аз очаквах чудо.

Страданието нека изгризе
отровната ти слабост –
при друг отиде, друг те взе,
дано му носиш радост.

Матейна Нулис

 

Копнеж

Тъжно е когато
порива ми към зенита
спират...
За необяздени жребци жадувам,
и в прилива на дорестата страст
звездите
ще разискрят
светлина.
Всемира
ще разнежи заскрежената зора.

 

Изборът

Ангеле черен, знойна магийо,
със крилете ти черни летя,
но Бяла душевност –
живителна амбра във порите влива...

Огнена сприйо,
овъглила йезуитските канони
във скотобойната за Ангели черни:
- Е ли падение със твоите криле да летя?!

Приказко моя,
тъга за очите и радост,
порок за духа и копнеж,
грях за съвестта и жажда:

- Без черни криле – Не Летя!

Татяна Ганевска

* * *

Този живот – низ от компромиси
със себе си
в името на другите.
Този живот – томче със комикси,
където герои сме ние самите.
А на финала – пъстри отломъци
от самопреценки и покаяния.

Недка Николова

Двата вечни бряга

Там е бряг,
и тук е също бряг.
Двата вечни бряга
на реката вечна...
Виж брега отсреща.
Там е бряг,
но, тук е също бряг.
Двата вечни бряга,
вечно разделени
от реката вечна...
Тя ли ги разделя?
Виж вълна голяма –
този бряг докосва,
онзи бряг докосва...
Двата вечни бряга,
вечно разделени,
но… и вечно двама.

Дянко Дянков

Извор

Който идва, тук се спира
отдалеч дошъл пеша.
Живата вода намира
с жадна, търсеща душа.

И животът продължава –
Като път към вечността.
И на всеки сили дава
този извор на света.

Димка Петрова

Препускащи коне

И стало безпощадно ясно:
Жизнь прошумела и ушла!
Ал. Блок

Годините не си приличат много,
но са коне, препускащи през дните...
Свисти камшикът на една тревога
и за отмора никого не пита.

Докато се огледаш, осъзнала,
че трябва здраво да ги оседлаеш,
те профучават покрай теб в тъмата,
към Ада водещи. Или към Рая...

Людмила Георгиева

Посвещение

На Добромир

Чувствителен замах
с необяснима нежност,
въздишка, намек плах,
тих порив от небрежност...

Българската литература

© 2001 Литературен форум