Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Антони Георгиев

Арестуването на Милошевич

Начало на нова драма с несигурен изход

 

Арестуването рано в неделя (1 април) сутринта на бившия президент Слободан Милошевич e добрата първа стъпка към финала на продължилата над десет години балканска драма. Но да се обвинява бившият президент в корупция и злоупотреба с власт и пари е все едно да се раздават глоби за превишена скорост на Формула 1.

Любителите на политически метафори получиха нов фураж за спекулации през онзи уикенд, когато сръбската полиция на няколко пъти не успя да арестува бившия президент, а самият той заплаши, че никога няма да се предаде жив. Алюзията с Хитлер, която мнозина правеха през годините, като че ли получи материалното си изражение: ако Милошевич се самоубие, което е напълно възможно, неговата фигура може да бъде идолизирана, а гробът му може да се превърне в място за поклонение на малка, но шумна и готова на всичко група сърби. Такова развитие в този момент на Балканите може да означава нова дестабилизация на Сърбия и целия регион.

Извън обвиненията в корупция и злоупотреби, Милошевич е реално виновен за разпадането на Югославия и за най-малко четири войни, в които загинаха стотици хиляди души. Това са документирани факти, а не журналистически предположения. Ето каква е хронологията:

През 1989, когато многопартийната система официално се въвежда в Социалистическа федеративна република Югославия, Слободан Милошевич, ръководител на Социалистическата партия, става президент на Сърбия. Едно от първите му действия е да отнеме автономията на Косово.

На 25 юни 1991 Словения и Хърватско обявяват независимост. Милошевич изпраща федералната армия в Словения, а подкрепяните от него сърби в Хърватско се опитват да създадат своя собствена минидържава. Резултатът е кървав конфликт в продължение на няколко месеца.

На 29 февруари 1992 босненските хървати и мюсюлмани гласуват в референдум, бойкотиран от босненските сърби, в който мнозинството иска независимост. На 5 април сръбската войска обсажда Сараево и започва най-масираното етническо прочистване в Европа през последните петдесет години.

1993: Войната в Босна е в пълна сила. Жертвите са над 200 000. Белград официално отказва да признае, че участва в кампанията.

На 21 февруари 1995, след маратонски преговори, се подписва мирното споразумение в Дейтън, щата Охайo. Подписващият от името на босненските сърби е Слободан Милошевич.

На 15 юли 1997 Милошевич, чийто мандат като президент на Сърбия изтича, става федерален президент на Югославия.

През февруари 1998 той заповядва офанзивата на югославската армия в Косово. Стотици хиляди етнически албанци са прогонени от домовете си.

След провала на продължилите месеци преговори и пазарлъци, на 24 март 1999, НАТО започва въоръжена операция срещу Сърбия.

На 6 юли миналата година Милошевич прокарва промени в конституцията, които да му позволят да запази президентския пост.

Под натиска на опозицията и масовите протести Милошевич свиква избори на 24 септември, които губи.

На 31 март 2001 (в събота) Милошевич заплашва, че ще се самоубие.

В неделя сутринта той е арестуван.

Днес бившият президент е в Централния белградски затвор.

Но докато мнозинството сърби искат да видят бившия си президент зад решетките, което ще бъде и добрата първа стъпка към европейския финал, в Сърбия арестуването на Милошевич е всъщност началото на нова драма с несигурен изход. От едната страна е министър-председателят Зоран Джинджич, който е проевропейски настроен и който разбира, че международната общност е сериозна в исканията си Милошевич да бъде изправен пред международния военен трибунал в Хага, който бе конституиран по подобие на Нюрнбергския трибунал след Втората световна война. От другата страна е по-консервативният и колеблив президент Воислав Кошуница, който смята, че Милошевич трябва да бъде съден от сръбски съд, и то по обвинения несравнимо по-незначителни от реалните му престъпления. По средата е армията, върху която новата сръбска власт все още няма пълен контрол. Сигналите в този момент са, че обстановката е изключително нажежена и опасна. Ако Милошевич наистина смята, че е действал в името на сръбския народ, той не би трябвало да се страхува от трибунала в Хага, защото неговата цел е да разследва и наказва престъпления против човечеството, а не да виктимизира една нация. Изглежда, обаче, малко вероятно той да се съгласи на това, тъй като една част от сръбското население продължава да го подкрепя. Важното в случая е, че той бе арестуван. Дори ако планираният процес срещу него се състои в Белград - и то по обвиненията в корупция — на неговите привърженици ще бъде дадена възможност да разберат, че човекът, в когото са вярвали и чиито заповеди са изпълнявали ги е лъгал. Това впоследствие ще направи изпращането му под въоръжен ескорт в Хага много по-популярно и по-лесно.

 

Статията препечатваме от електронното издание Mediapoolbg

Българската литература

© 2001 Литературен форум