Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Алексей Христов

Подаръци

 

Когато Иван подари дънки на баща си за Коледа, баща му получи удар и умря. Обикновено си подаряваха сапуни, чорапи, настенни календари или евтини самобръсначки. На такъв подарък бащата не издържа. Иван се обади в моргата, защото баща му вече не можеше да продължи вечерята си с него и жена му, но оттам му казаха, че е празник и моргата не работи.

- Тогава елате утре – предложи Иван.

- И утре не работим – отвърнаха. – До Нова година сме в почивка.

- А аз какво да правя? – повиши глас Иван. – Не мога да остана с него цяла седмица! Значи, трябва да го погребем още утре? Надявам се, че гробищата поне работят?

- Работят, но трябва да ви разочаровам.

- Защо?

- Няма да го приемат. Първо трябва да мине през нас. За аутопсия, нали разбирате?

- Такаааа – процеди през зъби Иван, - значи, гробищата си работят, но не приемат мъртъвци, без да са минали при вас? А вие празнувате и следователно не можете да го вземете, така ли?

- Така излиза.

- А аз какво да правя, а? Какво ще ми препоръчате? – извика Иван.

- Вижте какво, можете да го оставите на балкона. Навън е студено и няма нищо да му стане.

- Нали? Няма опасност да настине, предполагам. Дори чистият въздух ще му подейства ободряващо, нали така?

- Това е, което можем да ви кажем. Весела Коледа!

- Благодаря, подобно – изкрещя Иван и трясна слушалката.

- Ами сега какво ще правим? – изхлипа жена му.

- Какво-какво – отвърна Иван, - ще го турим на балкона. Друго засега не виждам.

Двамата сложиха бащата на дивана, обуха му новите дънки и го занесоха на балкона. Там беше пълно с компоти и туршии и затова се наложи да го подпрат изправен в един ъгъл.

- Боже, колко му отиват тези дънки! Не можа да им се порадва! – проплака отново жената на Иван, преди да се приберат.

Два дена по-късно, когато жена му бе излязла да пазарува, Иван откри, че баща му е изчезнал, но намери на масата писмо. Прочете го и погледна през балкона. После се върна в стаята, гътна се и умря.

“Мили сине, четеше по-късно жената на Иван писмото, - подаръкът ти много ми хареса и ме развълнува. Дънките са чудесни. Добре е, че сте се сетили да ми ги обуете. Отиват ми много. Сега се убедих, че няма по-глупави неща от чорапите и самобръсначките, които ти подарявах цял живот. Ето защо и аз реших да те зарадвам. Ти знаеш, че приживе бях икономичен човек, не харчех много. Успях да спестя пари и затова ти подарявам сега тази кола. Дано ти хареса. Казват, беемветата били хубави коли. Избрах червена, защото човекът от фирмата ме увери, че за тая кола това било най-модерният цвят. Докарахме я пред блока тази сутрин, затова ми се наложи малко да отсъствам, но ти не се безпокой – аз съм добре. Имам да уредя още някои дреболии, преди да се върна пак на балкона. Благодаря ти още веднъж за дънките и весела Коледа!”

Жената подсмръкна и сгъна писмото. Изнесе мъжа си на балкона и го подпря до свекъра. Сетне помисли малко и го свали долу с асансьора. Качи го в колата и го намести зад кормилото. Нека поне малко й се порадва, рече си тя и се прибра горе. На другата сутрин видя, беемвето го нямаше, мъжът й също. Чак вечерта колата отново беше пред блока, а мъжа си откри на балкона, подпрян до баща си. Изглеждаше щастлив. Стори й се, че двамата се бяха прегърнали.

На следващия ден беемвето пак го нямаше. Този път и мъжът й, и свекърът й бяха изчезнали. Намери ги късно вечерта здраво прегърнати на балкона. И двамата миришеха на алкохол, а по лицето на мъжа си забеляза следи от червило. Колата пак си беше на мястото, но цялата опръскана с кал. На масата в хола имаше писмо.

“Скъпа Ленче, - пишеше в него, - поздравяваме те с настъпващата Нова година! Няколко дена умувахме и решихме с тате и теб да зарадваме. Приготвили сме ти подарък, който напълно си заслужила и който, вярваме, ще ти хареса много...”

- Ааа не - криво се усмихна жената и смачка писмото, няма да стане!

Излезе на балкона и каза на мъжа си:

- Добре е, че се забавляваш, но аз подарък не ща!

Мъжът й мълчеше и само се усмихваше. Очите му някак особено блестяха.

Жената се прибра вътре, а на другия ден се премести да живее при майка си. Два дни по-късно, когато тъкмо се връщаше от пазар, майка й я посрещна радостно на вратата.

- Ленче, има подарък за тебе. Двама мъже го донесоха. Бяха много елегантни – с черни костюми, бели ризи и вратовръзки. Казаха, че са от някаква фирма, но не запомних.

Жената пристъпи с разтуптяно сърце в хола и видя големия луксозен кашон на пода. Беше нисък, с размери един на два. Тя се хвана за сърцето и бавно се свлече. Успя да чуе звън на чаши откъм балкона и в здрача й се мярнаха две познати лица. Бяха залепили носове на стъклото и се усмихваха щастливо.

Българската литература

© 2001 Литературен форум