Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Хенрик Береска

 

Роден през 1926 година в Катовице. Завършил германистика и славистика в Хумболтовия университет в Берлин, става посредник между германската и полската култури като превежда блестящо основната част на полската литература (от Ренесанса до днес) на немски език. Жив класик на немскоезичната литература и носител на най-престижните награди за литература и култура на Германия и Полша. Стиховете са от книгата му “Небесно пристанище”, преведена от Юлия Соранг под редакцията на Норберт Рандов и издадена наскоро от издателство “Соранг”.

И дойде време да поеме към
мечтата си
горкия Дан, горкия ням, безмълвен Дан.
И беше сам, и беше никому ненужен,
и все едно му беше накъде, в каква
посока,
а само да е приблизително нанякъде и
някак си да бъде.
Горкия Дан, горкия ням, безмълвен Дан,
размаха си дингилите в широка крачка
и нямаше преграда да го спре,
и нямаше река, която да е толкоз дълга,
и нямаше гора, която да е толкоз гъста.
Горяха трескаво очите му, уплашено,
дано да стигне там, дано не спре,
преди да спре.
Препускаше през много дни, пейзажи
много,
а най-накрая изтощен се свлече в пътя
и някакви си хора го довлякоха до село
Гьорс,
където подир дълъг сън, за
благодарност
остана там като момче за всичко.
Горкия Дан, горкия ням, безмълвен Дан,
със празен поглед, в който гасне
споменът
за неговия марш,
додето дойде времето...


Неизвестен резбар върху
сухите дънери
издълбава човешки глави-безутешни
апостоли
подир черно предателство.
Тия траурни дънери, мъртви добри
показалци,
обезсилени дървени тъмни и тъжни
тотеми.
Възхищават се хората: страшно
изкуство.
И наоколо гледат, че броят на сухите
дънери,
нерезбовани още, расте ли, расте.
Предупредителят, казват,
не ще им насмогне.

Превод от немски Юлия Соранг

Българската литература

© 2001 Литературен форум