Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Херман Хесе – някакъв портрет

 

"Всеки възвишен хумор започва с това, че човек престава да взима сериозно собствената си личност."
Херман Хесе, "Степният вълк"

 

Херман Хесе"Поетичните творби могат да бъдат разбрани или неразбрани по различни начини. В повечето случаи авторът на една творба не е инстанцията, на която подобава решението къде читателите престават да я разбират и откъде почва неразбирането. Някои автори вече са намирали читатели, които да прозират техните творби повече, отколкото те самите. Освен това при дадени обстоятелства дори и недоразуменията могат да бъдат плодоносни."1

Херман Хесе е роден на 2 юли 1877 г. в Калв, Шварцвалд. Баща му – мисионер в Индия, работи като редактор на религиозни издания. Семейството се установява в Калв заради книгоиздателската дейност. Майката на Хесе също е живяла известно време в Индия, като дъщеря на мисионер. Херман Хесе също се насочва към религиозното образование. Тази посока на живот и на мислене става показателна и за неговото творчество - будизма и пътуването на Изток, Индия и Непал, "Сидхарта", дори "Игра на стъклени перли"...

"За щастие както мнозинството от децата аз се сдобих с най-ценните и необходими за живота познания още преди да тръгна на училище, учейки се от ябълкови дървета, от дъжд и слънце, реки и гори, пчели и бръмбари, учейки се от бог Пан и от танцуващото божество в съкровищницата на моя дядо. Познавах живота, без страх общувах с животни и звезди, добре се оправях в овощните градини и с рибите в реката, можех да пея доста песни. Имах умението да омагьосвам, което по-късно за съжаление изгубих и трябваше вече немлад отново да усвоявам това изкуство. Но, общо взето, владеех цялата приказна мъдрост на детството."2

Всъщност Херман Хесе решава, че ще стане писател още на 13 години. По това време пише и първите си стихове – на латински и немски език. Постъпва в манастирско училище, но не съумява да се задържи дълго там. Учи езици и философия. Иска да пътува. На Изток. Първата му стихосбирка е "Романтични песни" (1899), следват "Записки и стихове от наследството на Херман Лаушер" (1901), последвани от "Петер Кеменцинд" (1904).

През 1906 г. излиза повестта "Под колелото". През следващите години публикува сборниците с разкази – "От тази страна" (1907), "Съседи" (1908), романа "Гертруд" (1910), стихосбирката "Пътем" през 1911 г. и отново разкази – "Заобиколни пътища" (1912).

Едва през 1911 г. Херман Хесе предприема пътешествието към Индия, за което толкова е мечтал. Приказките на майка му, спомените на бащата, спомените за юношеския бунт, вдъхновението не от античната (както се очаква), а от източната философия. Може би защото много неща са се променили, но Херман Хесе се връща разочарован от Индия и от идеята за Изтока.

"Моят път към Индия и Китай не беше с кораби и железници. Сам трябваше да намеря всички магически мостове, в сърцето си да престана да враждувам с Европа, там да търся избавление от нея. В сърцето си следваше да усвоя истинската Европа и истинския Изток, а това продължаваше години, нижеха се години на страдания, на неспокойствие, години на война, години на отчаяние.

Тогава настана време, когато вече не изпитвах копнеж по палмовия бряг на Цейлон и улицата с храмовете в Бенарес..."3

Херман Хесе с чашка вино
През 1932 г. Херман Хесе пише за виното: "Какво е толкова силно като него? Какво е толкова хубаво, толкова фантастично, мечтателно, радостно и толкова мрачно? Виното е герой и вълшебник."

С избухването на Първата световна война Херман Хесе остава неразбран от немската общественост. Той изказва публично неодобрението си от започналата война, от военните действия. През този период възниква и антивоенната му есеистика. Издава стихосбирката "Музика на самотния" (1915). През 1919 г. публикува "Демиан" под псевдоним Емил Синклер. По това време публикува и "Завръщането на Заратустра".

През 1923 г. се отказва от германско поданство, макар да пише, че никога няма да преодолее немското в себе си. Отказването от немското гражданство е по-скоро знак на разочарованието от германското общество и най-вече от германската политика.

Две-три години работи над "Сидхарта" (1922) и "Курортист" (1925). Пише "Степният вълк" (1927).

След това издава "Нарцис и Голдмунд" (1930).

Накрая пише най-големия си роман – "Игра на стъклени перли"(1942). За този роман сякаш е трябвало наистина да мине много време, за да бъде написан. Някои критици смятат, че Херман Хесе през цялото време пише тъкмо тази книга. Пътува към нея. Търси я. В посоките – Изток-Запад, в философските концепции и източната религия, във Сидхарта и в Буда едновременно, в немското светоусещане дори...

През 1946 г. получава Нобелова награда за литература.

Някои казват, че биографиите на писателите свършват с това.

 


1. Херман Хесе. "Пътуване към Изтока". Приложение. "Послеслов на автора", прев. Недялка Попова. [горе]

2."От приказната към изстраданата мъдрост", прев. Недялка Попова. [горе]

3. Пак там. [горе]

 

За написването на материала са използави данни от книгата "Hesse. Sein Leben in Bildern und Texten. Mit einem Vorwort von Hans Mayer. Herausgegeben von Volker Miches." Insel Verlag. Страницата подготви Оля Стоянова

Българската литература

© 2001 Литературен форум