Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Христо Медникаров

Силата на навика

 

Кафезът с двата гълъба висеше окачен на слънчевата ни тераса. Всяка сутрин те гукаха, пърхаха с криле и чакаха с нетърпение малката ми дъщеря да им сипе зрънца или трохички, да им напълни кутията с прясна вода.

Един пролетен ден, когато се завърнах вкъщи за обяд, дъщеря ми седна до мене, и като ме гледаше малко виновно, сподели:

- Татко, знаеш ли какво направих днес – отворих кафеза и пуснах гълъбчетата. Само да ги беше чул как тъжно гукаха, когато на парапета кацна ято гълъби, долетяло от някъде, подхвръкваха весели и закачливи и когато им натроших хляб, подскачаха, кълвяха, извиваха се над парка, правеха кръгове и се спускаха към терасата ни. Мъчно ми стана като гледах колко весели и щастливи бяха тия гълъби, а нашите – като затворници в кафеза.

Не издържах, отворих им и ги пуснах. Когато те излитаха, изпърхаха така весело с крилете си, сякаш ми изръкопляскаха. Гледах ги дълго, докато се смесиха с ятото и потънаха в синьото небе...

Татко, нали няма да ми се караш?

Погалих детето и очичките му блеснаха.

Но каква беше изненадата ми, когато вечерта излязох на терасата и видях, че двата гълъба се бяха сврели в кафеза, а вратичката им стоеше отворена...

Изглежда, навикът им да стоят в кафеза бе по-силен от стремежа им към свободата.

Стихове от Блок

Мислех, че познавам отлично характера, навиците и душевността на земляците си балканджии, но разбрах, че има да откривам още много изненади в тях.

Тези дни се срещнах с най-обикновен мой съселянин, прехвърлил пенсионната възраст, работил над 40 години като обикновен служител в селската община. Току-що бе прекарал мозъчен инсулт и излизаше бавно и мъчително от парализата на говора и на лявата си ръка и крак. Разхождаше се с бастун в пролетното утро край къщата си. Това беше първото му излизане след изписването му от болницата.

Представих си колко труден ще е разговорът ми с човек на границата между живота и смъртта. Какво бих могъл да му кажа, за да го ободря?

Но съседът ме избави от това неудобство. Него го вълнуваше съвсем друг проблем.

Знаеш ли какво си мисля, като се разхождам? – видимо развълнуван и неспокоен започна той. – От кого беше това "И стало безпощадно ясно: жизнь прошумела и ушла...". – Цяла нощ все тия стихове се въртят из главата ми и не ми дават мира!... От Блок или от Есенин?

Бях просто поразен: един човек, смъртно ранен, в това никакво време, в едно умиращо селце в Балкана, се вълнува не от тежкото си здравословно състояние, от трудните проблеми за своето оцеляване, а от стиховете на Блок!...

Българската литература

© 2001 Литературен форум