Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Хайо Щайнерт

За книгата, която се чете на един дъх

За Михаел Кумпфмюлер и "Бягствата на Хампел"

 

Хайнрих е един. И друг като Хайнрих още не е имало в немската литература. Шапка на главата, жилетка, риза, палто на гърба – всичко си е наред. Този Хайнрих не си обува панталона на гърба. Той не е такъв. Цялата история всъщност е малко по-различна. И все пак – необичайна.

Хайнрих е трийсетгодишен, по професия – търговец и тръгва към контролно-пропускателния пункт на немско-немската граница. Хайнрих, за разлика от всички останали, се е запътил към Източна Германия. А идва от Западната. Но само една такава идиотска постъпка не е достатъчна, за да направи книгата увлекателна и четивна.

Накратко – това е немски роман, действието се развива в Германия от двайсети век, но това не превръща книгата в историческо четиво. Предстои дълга, пълна с приключения и неочаквани обрати история, без дълги и скучни размишления на интелигенти. История, пълна с много обикновени хора. Освен всичко останало - фактът, че действието се развива в Берлин не е единствената причина книгата да е лишена от привкуса на провинциалност.

Главното в книгата е това – Хайнрих Хампел бяга от Регенсбург не по политически причини, разбира се, а защото е затънал в дългове. Хайнрих Хемпел расте в предвоенна Германия, после родителите му заминават в Москва за шест години, по-късно Хемпел се връща, но вече в Източна Германия. През 1951 г. нелегално преминава границата и се установява в Западна Германия. Но това е било преди... Действието на романа започва през 1962 година.

В края Хайнрих умира в самота.

Всички ключови събития в живота на Хайнрих Хампел са разказани с епически размах. Повествователният маниер на Кумпфмюлер, неговият стил в никакъв случай не могат да бъдат определени като праволинейни. Професионалният филолог – германист, и кандидат на науките – Кумпфмюлер знае как да стане книгата читаема и увлекателна. Причината е избраният от автора маниер на повествованието. Този маниер е достатъчно старомоден и заедно с това съхранява оригиналният почерк на Кумпфмюлер. Затова на читателя на романа няма да му се наложи да се мъчи, че книгата е написана разпиляно, объркано или небрежно. Затова няма да се открият фалшиви метафори, неточни образи, лоши сравнения, изкуствени образи, лошо построени фрази...

Интересно е друго – политическите събития интересуват автора само дотолкова, доколкото намират отражение в живота на героите му. Или по заглавията на вестниците, които дават насоките за хода на историческото време. Както главният герой – Хайнрих, практически не се интересува от политика – така и автора на романа, който с явно недоволство разказва за историческите промени. Строителството на Берлинската стена ("антифашистки защитен вал" в пропагандната терминология на властите в ГДР), гастролите на "Бийтълс" във ФРГ, "Пражката пролет" на 1968 – всички тези събития са споменати, но някак си – мимоходом, някак – между другото, само като фон, на който се разказват съдбите на героите.

"Бягствата на Хампел" е трагична, но заедно с това и смешна немска приказка. Михаел Кумпфмюлер разказва обстоятелствено, подробно, не бърза, но не е излишно многословен, не губи мисълта си по пътя. Критиците го определят като последовател на прозаици от типа на Ерих Кестнер и Алфед Дьоблин.

"Да видим какво ще се получи от това" – казва Хайнрих Хампел, когато прекосява нелегално границата. Всъщност – това е неговата житейска философия. "Да видим какво ще се получи от това". Когато прекосява границата и влиза в ГДР, той очаква да го посрещнат с отворени обятия. После започват разочарованията от съзнателно поетия път, от съзнателно направения експеримент. В началото на КПП старателно претърсват Хайнрих Хампел, а после го изпращат в Айзенах, в лагер за лица без гражданство. Трагичното и смешното в тази книга обаче вървят ръка за ръка. Може би има знак и в това, че дори в лагера Хайнрих черпи с нелегално внесеното уиски от Западна Германия новите си приятели.

Между другото – в този непостоянен персонаж има само една черта, която не се мени нито според времето, нито според обстоятелствата. Става дума, разбира се, за неговата любвеобилност. Въпреки че в романа на Михаел Кумпфмюлер не могат да бъдат намерени еротични сцени, например. За читателя остава загадка защо всичките Марги, Берти, Грети и Люси са така очарователно глуповати и така безрезервно влюбени в Хайнрих Хампел... Може би заради спортната му фигура? Или заради лицето? Или заради лиричните любовни писма и заради всичките сладки имена, с които нарича партньорките си? Съмнително. По-скоро заради голямата потентност на Хайнрих…

Върху темата за сексуалните мотиви в романа може да се спори. Съмнително е, например, доколко са описани правдиво. Михаел Кумпфмюлер, който никога не е живял в ГДР, пише за всекидневния живот на източногерманците, за постоянния дефицит и прочие социалистически реализми.

Всъщност – задачата на автора е не да създаде поучителен или "общонемски" роман. "Бягствата на Хампел" е книга, която отново ни връща на старата тема за разделението на Германия, за падането на Стената, за преосмислянето на новия свят и новите ценности, които той налага. Това е тема, към която немците тепърва ще се връщат. По-малко или повече убедително. Но "Бягствата на Хампел" на Михаел Кумпфмюлер е пример за една добре написана книга. Т.е. – смела книга. Освен всичко друго.

"Ди Цайт"
Превод: Оля Стоянова

Българската литература

© 2001 Литературен форум