Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кева Апостолова

 

Временен текст


* * *
Когато с коляно на зъл пилигрим
нощта ме притисне навътре в сюжета
а крадлите в пламъка
свит под ребрата се сбият
преставам да вярвам че там е оттатък
че слънцето длан е на мил пилигрим
защото всичко е временен текст
под старо разклатено сляпо око
Това ме препълва с несигурна смърт
неизвестно защо


* * *
Над опозорените читални
се спуска мрак до мрак
Свикнах с долната земя
излязла горе


* * *
Спокойствие:
животните
се правят на растения
Ако си добре
намери си място
изтегни се за двама
и мен изтегли:
аз съм в края
на привнесеното време
Дръжте крадлите в пламъка


* * *
Лети птичи камък
хвърлен по невнимание
Перата Санчо перата
в камъка гладен


* * *
Докато един ден една нощ
престана да следя как
рухналото рухва дорухва
в нацапани от Бог сюжети
Тогава цялата важност от това
че бях писмено българка
под тъмните градинки на луната
(луната луната и слънцето)
се премести неизвестно къде
Тогава тогава чак тогава
ще изляза сломена от участието
залесено с изхвърлени хоризонти
неизвестно от кого
А дотогава
гледайте гледайте и
спете спокойно
дългогледи очи
вие сте моето
удвоено око
По мощите ще ме познаете

Българската литература

© 2001 Литературен форум