Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Корнелия Благоева

 

* * *
Едно момче се затича
сякаш съм майка му
Майка ми или баба на
младини цялата плитки си
казва и лавандула
Погледът ти ме
изпровожда надалеко
Ръцете ти почистват
страховете ми
с една прегръдка
Как да ти благодаря

Като се вдигне мъглата
приспи ме
казвам


Сковано

Времето не задължава.
Небрежно
за всички случаи гърми.
Прокарва пръсти.
Забавлява миналото.
Порочно възвестява
бъдното.

И в този
румен промеждутък
краде.


Безсъници

Слънчевият сплит
на светлината

изрязва

кратера на нощите,
флиртували по памет.


* * *
Стръвта към нас –
подхвърлена
на туфи нежност.

Предутринен
камбанен звън.

На празника
се разрешава
риба.

И място
за палач.


Затворник

В утробата
на мислите ми –
вълчи вой.
Пълня
с тупкащия
мрак очите си.

Назъбеният вятър
ме отгръща

и загивам
в сянка от решетки.

Българската литература

© 2001 Литературен форум