Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Красимир Вардиев

 

злодилия
(производно от “идилия”)

имало една приказка вече я няма
за един живот в едни блокчета
шоколадови или вафлени не помня
желателни желатинови подредени
край прав път с перспектива
с преки перпендикулярно пресечен
неизгубими хензели гретели играели
почти инцестно близки били
приказката претендирала за правдивост
но й изтекъл срокът и я бракували
днес не върви лошо мирише и изобщо зле
километричните контейнери на общината
маркират бележат ми пътя
и истината и живота
гастрита си дразня с тези боклуци
отдавна правени и от кофти сладкари
шумоли станиолът прониквам разкъсвам
калиграфски калъпи събличат
думите за еднократна употреба
ги полагат в местата за лягане
до под кожата полазват
тръпки подръпващи
дължината на интенцията
заплетена в шума на станиоли
хартии чаршафи тела вкусвам
и опитвам да опитвам
да опипвам твърдото
на земята да не ми го дръпнат
имам страх от килими


добрият син К.,

време е да затваряш татко
изключи светилата
спри крановете на изворите
източи езерата
сгъни дърветата спихни плодовете
пусни алармата на забранените
нахрани животните
провери въжетата на купола
целуни змията за лека нощ
изключи захранването
енергията е скъпо нещо
пази наследството на дядо
спускай ролетки кепенци
и не закъснявай за вечерята на мама
после най-сетне свободен
върви в пристанищната кръчма
да закачаш белите рускини
като добър баща
а аз добрия син
отивам да убия брат си


покана за симбиоза

с въртеливи движения
ме всмуква придърпва
при себе си да си ме има
да не е самичко
в тъмното
да не скучае изтръпва
от някакви неща всякакви
ходещи отвъд живеещи
с тежки обувки силни гласища
но си мисля
че няма да се получи
не умея да се обвързвам
и други оправдания
страх ме е от привързаност
на вериги въжета миришеща
а къде се е чуло видяло
споделени чувства
между човек и нищо

Българската литература

© 2001 Литературен форум