Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Из писма на Николай Лилиев до Димитър Липен

 

Любезни Лепавцов,

 

Вече успях да предупредя Дупаринова за това, което ми пишете. Макар все още нищо да не може да се каже, аз бързам да Ви обадя с няколко думи, за да не си помислите, че не съм обърнал внимание на Вашето писмо, което е още едно свидетелство за мене, че не сме вдигнали ръка от своите познати. Разбира се, че “с достатъчно основание” бихте поискали да станете “член” или “кандидат-член”, както пишете, на СБП. Без да искам да Ви храня с празни надежди, не се съмнявам, че това ще стане, макар да не съм уверен, че “членството” може да помогне на това, което искате – да се занимавате в София“с културна работа”. Не зная какво ще направи и Христо Радевски, ако му се говори. Ако Ви кажа, че години не сам се срещал с него, няма да Ви излъжа. Моята “гробница” – стаята, дето работя в театъра, се посещава от хора, които не могат да помогнат дори на себе си.

И все пак, аз не се отказвам да говоря по Вашия въпрос на тия, които срещам, макар и случайно – дано излезе нещо.

 

Много поздрави на Вас и на другарката Ви

 

София, от Николай Лилиев

20 април 1957 г.


 

Любезни Лепавцов,

 

Моята всекидневна работа така изцяло ме поглъща, че аз едва намирам време да отговоря с няколко думи на Вашето второ писмо. Желателно е – ако може, разбира се – да се избягват изрази, съчетания на думи, обрати на речта, които неволно препращат към Пенчо Славейков. Вие най-добре ще прецените сам, какво е необходимо за Вашия пролог да прозвучи съвсем по лепавцовски. Все пак, аз подчертах ония места, които биха могли да будят съмнение, че Вашата поема ще почива върху основи, сложени от другиго. Навярно ще ги поправите.

Според моето скромно мнение, размерът на поемата може да остане същият – поне така мисля, че в тоя размер са писани най-често подобни творения: александрини – стихове по 13 или 12 срички, римувани, с цезура след всяка шеста сричка на стиха (6 + 7 или 6 + 6), при естествено ударение на шестата сричка (“Бащице, стар Балкан,/ жестоко съдиш ти”) То се знае, че от индивидуалността на поета зависи да разнообрази тоя размер и да постига свои, оригинални “звучения”.

Всичко най-хубаво Ви желае във Вашата тежка, но плодотворна работа, за която вярвам сте въоръжени със всички необходими материали -

 

Николай Лилиев

София,

6 май 1951


 

 

Любезни Лепавцов,

Разбира се, че Вие трябва да продължите своята творческа работа, без да се вслушвате в думите на другите. Добре ще бъде да се освободите от всичко, което напомня за Пенчо Славейков: език, размер, словоред. Това не е никакъв съвет, а – пожелание.

Благодаря Ви за писмото, за поканата, за всичко.

От все сърце Ви желая да изпълните “заплануваното”. При Вашата работоспособност това не ще бъде мъчно. Уверявам Ви.

 

София,

Всичко най-хубаво -

25 април 1951

Николай Лилиев


писмо

 

Уважаеми г. Лепавцов,

Всеки ден се каня да Ви благодаря за поздравите, които Г. Константинов и съпругата му ми предадоха. Исках да Ви благодаря и за писмото Ви от 29 май 1960 г. и все не успявах.

Вие знаете какво аз мисля за желанието Ви да живеете в София – и да не беше това проклето изречение: “Малко време ми остава за четене и писане” – щях да възкликна: “И по-добре, че сте останали пак в Ловеч, дето по-лесно ще завършите и поемата, и драмата и цикълът стихотворения!” – Аз съм готов да чета и трите Ви произведения. Не се съмнявайте, че вън от София по-лесно ще успеете да ги напишете!

 

Всичко най-хубаво Ви желае

София,

Николай Лилиев

13 юни 1960 г.

Българската литература

© 2001 Литературен форум