Литературен форум  

Брой 14 (455), 10.04. - 16.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Случки и събития

 

Известният българист Норберт Рандов съвсем наскоро получи високопрестижната награда на Лайпцигската книга за признание. Тя се присъжда вече за осми пореден път съвместно с федералната провинция (Свободната държава) Саксония, града Лайпциг и борсовото сдружение на германската търговия с книги. Наградата се връчва за особени заслуги за разбирателството между европейските народи. Норберт Рандов е роден през 1929 г. в Щрелиц, живее в Берлин, където до неотдавна е професор по българска литература в Хумболтовия университет. Журито почита един филолог и преводач, чиито преводи от български, руски и беларуски благоприятстват за сближаването на разноезичните култури.

Норберт Рандов следва славистика в Рощок и Берлин – през 1953 г. се дипломира. 1954-1955 – аспирант в София, а от 1958 г. е асистент по българска литература в Хумболтовия университет. През 1962-1963 г. попада в затвора, а дълги години след това е "наблюдаван да не бъде назначаван на работа". Известни са преводите му на Паисий Хилендарски ("История славянобългарска"), Софроний Врачански ("Житие и страдание..."), Панонските легенди, Иван Вазов ("Разкази"), П. К. Яворов ("Подир сенките на облаците"), поезия и проза на Ал. Геров, Български пословици, антологии на нова българска проза и поезия и други.

Докато Норберт Рандов и Федя Филкова бяха в Лайпциг на връчването на високопрестижната награда, нашата поетеса Мирела Иванова посети редица градове на Германия, където представи своя стихосбирка, преведена на немски език от Норберт Рандов.

 

* * *

От 11 април до 18 май 2001 г. в Историческия музей в гр. Панагюрище ще бъде представена изложбата "Април 1876 в образи и сюжети. Литературните прочити на историята", посветена на 125-годишнината от Априлското въстание. Тя включва оригинални ръкописи, писма, художествени портрети, снимки и лични вещи на летописци, възпеватели и тълкуватели на събитията и личностите от героичната епопея, съхранявани в богатите фондове на Националния литературен музей, София. В експозицията са представени с най-ранните издания на своите книги по темата, както и с поредица ценни автографи, класически имена като Иван Вазов, Захарий Стоянов, Пенчо Славейков, Илия Блъсков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов, Стоян Заимов, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Фани Попова-Мутафова, Емануил Попдимитров, Магда Петканова, Анна Каменова, Генчо Стоев и мн. др. Освен на широко популярните писатели, справедливо внимание е отделено и на т. н. "забравени" творци като Яна Язова или Светлозар Димитров (ЗМЕЙ ГОРЯНИН), чиито произведения само преди десетилетие бяха прибирани в спецфондовете на библиотеките като "вредна литература"...

Сред най-ценните експонати се открояват книгите "Песни и стихотворения" на Стефан Стамболов, издадена в Гюргево през 1877 г.; "Жален спомен за лютите рани на България през година 1876", Букурещ, 1878; ранните и чуждите издания на "Под игото" и Захарий-Стояновите "Записки..."; "Кървава песен" и "На острова на блажените" от Пенчо Славейков, К.-Величковите "Пет имена: Бенковски, Волов, Каблешков, Бобеков и Петлешков"; саморъчното писмо на Захарий Стоянов до свещеник Далакчиев, с което съобщава, че му изпраща том 2 от "Записките", от 1888 г., както и двете епистоли на Илия Блъсков до Стоян Заимов около отпечатването на "Миналото" от 1885 г. Познавачите на изобразителното изкуство ще бъдат допълнително привлечени от ценните и малко показвани художествени портрети на писатели, сред които ще спомена този на Вазов, рисуван от натура през 1917 г. от художника Михаил Кръстев (брат на д-р Кр. Кръстев от кръга "Мисъл", който яростно отрича "опълченската" естетика на Патриарха...); портрета на Фани Попова-Мутафова от Иван Табаков; великолепния акварелен шарж на Яна Язова от Ал. Добринов, моливната скица на Пенчо Славейков от Никола Мирчев; Тодор Влайков, рисуван с туш и перо от Христо Алексиев.

 

***

Австрийското общество "Лудвиг Витгенщайн", Австрийското федерално министерство на науката и провинция Долна Австрия организират научна конференция "Витгенщайн и бъдещето на философията". Краен срок за кандидатстване е 30 април 2001 г. Повече информация на адрес: www.sbg.ac.at/phs/alws/wittgеnstein01.htm

Българската литература

© 2001 Литературен форум