Притча за следите
Когато
човекът напусне
земята –
ще има навярно
планини и реки,
долини и морета...
Но никога вече
не ще има път.
Ще обрастват в треви
стъпките леки
на сърни и елени.
Ще угасват браздите
на сребърни риби.
Посоки незрими ще търсят
крилете на птиците.
Даже тъй тежък –
печатът на мастодонта
ще потъва полека
под струи дъждовни...
И никога вече
не ще има път.