Литературен форум  

Брой 16 (457), 24.04. - 30.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Марио Николов

 

 

Нощната лампа угасна
за да дойде деня
на случилите се вече
банални срещи
и
алергична към саждите
на зимните комини
голоплъта пролетта
дрезгаво кашляше
и
видя събудените
черносълзи капчуци
летаргични птици
с прогорени есенни пера
и
отприщи южните вихри
за да ги възседне
очаквания от сивите блата
отегчен от слава герой
и
копието му да прободе
топящия се зимен дракон
че да излезе на припек
задъханото от старост
миналогодишно ЛЯТО
а
младите пролетно НЕуморени
кристалнооки бързеи
тичаха надолу за да срещнат
мътната река на бъдещето си.


РАЗКРИВЕНАТА агония на куклите
танцуващи в сплъстените коси на историята
световните господари с парцаливи сърца
треперещото нищожество на постмодерните
фарисеи
и
радиационно плешивият ХХ век
бездушното
   виновното
      трагичното
         поквареното
            раболепното
               безумното
                  столетие
отмерваше сетните пулсации на безчестието
и прогнилите бетонни вени
слепили бреговете на хилядолетията
последно кръвопускане
от безволевата душа на волните птици
и
кибернетично стерилният ХХІ век
бездушен
   виновен
      трагичен
         покварен
            раболепен
               безумен
отмерваше първите пулсации на Откровението
и
разкривените агонизиращи кукли
отново щяха да играят на обесени
във вечния театър на марионетките
а
утре пак ще бъде същото.


(на приятелите ми)
Разделяме се
няма ни
като пътища задънени
край позната пътека от тръни
и
всеки иска
да носи своето разпятие
но знае че там го чака
самотна Голгота от забрава
а
искахме винаги да бъдем
ЗАЕДНО.


Синьо-бял скреж
сковава дните
пчели раирани
кардиограма на покоя
и
желание всепроникващо
намерило разпилените черупки
на скръбни раковини
покрити с воал свенливи спомени
и
облизващ росата
по старческите пори
на тревата
стенеше от жега
и
изпепелените магнолии
запяха с глас от пещерата
а
дните се разтопяваха
от мисълта за лято


ДЖАЗ
слушат мечтите ми
тромпетът настръхнал
поливаше с живи ноти
нощния покрив на булеварда
и
червената рокля зад микрофона
впита в прегракналия вятър
пееше провлачено
балада за пълнозвучната река
и
искри от сребро разпалиха огъня
тъгата се сгуши
около задрямалата камина
в полунощ
и
заслушани в просъница
влюбените тръстики
отметнаха завивката
със силуети на звезди
и
тромпетът остана настръхнал
но далеч от булеварда
по пладне мечтите ми вече бяха
танцуваща сянка от изстинала жар
и
слушаше душата ми
споменът от капещите сълзи
на полунощния джаз
а
реката завиваше
бавно на юг.


Жълти къщи
сини улици
зелени покриви
преплели керемидени пръсти
и
бели птици
червено небе
сиви сенки
бягащи от бурята
за да не отвее
тебеширените им сърца
ОТ ТРОТОАРА

Българската литература

© 2001 Литературен форум