Още едно стихотворение за луната
Последното безсънно стихотворение,
което ще напиша.
Уморих се от Богинята на
Сантименталността
изцеждаща носталгията в мивката на
топлия ми мозък,
дотегнало му от вонящия червясал череп
който
обича да се лепва в тази гъба на
самотните сърца.
Като полубърз преден фар е пълната луна
и бляска в огледалото за виждане отзад
над крясъка на гумите
върху паветата на срязващата пуста нощ.
Тя посребрила е товарен влак
промъкнал се в замиращата жега на деня
по предсмъртно затрептелия асфалт.
Бяла лунна светлина облизва
гранитните скали на планината Ринкън.
Луна, невръстно вдлъбнато лице, ти колко
разтупкани сърца си хванала подобно
бутала замръзнали в движение?
Самотен камък със студено като кокал
бяло в погледа си изтощаваш ти, а после
не разбиваш ли виденията топли на
мечтите?
Няма вече да се взирам в твойта
кофеинова
безсънна полунощ. Какво да сторя
освен да те обичам както аз обичам
тарантула
попийващ от полуизядената жертва
до живака който опетнява твоята усмивка.
Нова наука
В погубената светлина
съзирам аз света.
У. С. Мъруин
Утрото и всичко е погубено в небето –
орел се гмурка в тъмен облак от мушици
черен като гъгрица в сърцето на
желанието
жадуват те сърцето сред крилата на
орлите
и всичко е погубено неставащо за продан.
В тази пустош няма генното съединение
няма съчетаемата ДНК ни генноинженерни
видове
няма смесица между прасе и кон, между
човек и крава
ни идеалната порода, ни домати в
епруветки
с удвоен живот, нито хормони на растения
които
да върнат младостта на 70-годишните мъже,
през сутринта
на погубената светлина в орела, спускащ
се надолу
За да накараш бика да се изправи
На Джой Фокс Макгрю
Прахът от плът внушава въздух,
предните крака криле са, блясък
отведнъж се е превърнал в блед железен
окис.
Гладък като мокра нощна пеперуда в полет,
като прав гръбначен стълб под тазовия
пояс
който пламва в грубото сърце.
Там където истински лежи сърцето
две венчелистчета разперват си крилете.
Всичко се провисва под главата на бика,
неговият рог извит в спирала
със заострен край загатва за жестокост.
Наклонено лицето на бика е
цялото в контраст, космато
като метален пистолет с релеф на –
кактус сагуаро и на
премигващ Валентин с извитите
по овчи колене.
Окото женско е, египетско,
и крехко, наблюдаващо над мъжката му
скула, с отвор странен на пастта.
За да накараш бика да се изправи
цялото му тяло трябва да е към звездите,
мъжкото и женското трябва да са
уравновесени
като скулптура върху стената.
Отглеждане
Вманиаченото коте се върти
и удря хапещите мравки
появили се през пукнатини на пода.
Узнало че в действителност горчат като
танин
то спира да ги удря. Казват че
Ел Ниньо е развъдник на термити и комари,
но тези мравки вредом маршируват
като избягват всички клопки,
и нахлуват в кухните, нареждат се
по две в колони пазещи вратите.
Тази сутрин преди Присмехулничето да
издигне
слънцето главата ми запъна като спусък
ръцете ми удариха юргана. Пак и пак
ругаех земните безумни четири посоки
докато моята вълшебна сляпа и безумна
също майка
сви се като немощна къртица срещу мене.
Тя отказа да се защити, така че
аз уплашилата я присвих бедра в квадрата
между нея и това което никога не виждам.
Събудих се от неочакван телефонен звън,
проклетият сопран на майка ми ме питаше
защо триони за вериги са отсекли
пръстите
на нейния невидим син. Напомних й
че тя е сляпа а синът й е невидимо далеч.
“Почивай си” й казах “и иди да спиш”
като поглеждах котето, надмогвано от
мравки.
Предало се, то върна се обратно в своето
легло,
мъркаше дори и драскаше ме по ръката.
Котето не може никога да победи
навъдените
насекоми
нито да открие
от коя пукнатина те може да възникнат.
