Литературен форум  

Брой 16 (457), 24.04. - 30.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислава Костова

Ужасните родители

 

Видях в програмата на Театър 199 "Ужасните родители" за пореден път. Реших да го посетя, да видя какво привлича хората вече десет сезона.

Приятно ми беше да чуя познатия ми още от детството глас на Славка Славова, в ролята на лелята. Младежите се изпълняват от Васил Бинев и Юлияна Караньотова. Те ли, или звездите Васил Димитров и Таня Масалитинова пълнят залата толкова време?!

Това е най-дълго играната постановка на нашата сцена за момента. На пръв поглед това е една най-обикновена черна комедия от 1938 година. А всъшност темата е актуална и ще продължи да бъде, докато има родители и деца. Актьорите с тяхното майсторство, режисьорът Михаил Събев и Жан Кокто ни представят по правдоподобен и силен начин "ужасното семейство". Според мен от този сюжет и текст човек винаги може да очаква нещо ново, а и играта на тези отдавна известни актьори е интересна. Вероятно и други мислят така. Пиесата гостува миналата година във Виена,на сцената на Българския културен център в Дома Витгенщайн, а преди това в Тел Авив. На последното представяне ми направи впечатление, че публиката се забавляваше, а на излизане чух добри коментари.

Това е драматично-комична история, където конфликтът не е толкова между поколенията, а дреме неразрешен в едното, старото, което го прехвърля върху нищо неподозиращите си приемници.

Сценографията е проста-паравани, легло, фотьойл, такава е след преместването на постановката от "Сълза и смях" на сцената на Театър 199, но публиката обръща повече внимание на психологическите състояния на героите. Актьорите ги показват така, че да се усеща и процеса, който пез годините е довел тези хора до ужасяващотото им положение. Когато нещо не се развива, започва да дегенерира. В пиесата е развита идеята за обсебването и изкуственото поддържане на връзките. Ако това неестествено положение не се прекрати доброволно, това става изневиделица. Инатът да не се допуска промяна не е способен да задържи нито времето, нито личните метаморфози на всеки един.

Недопускайки до съзнанието си истината, човек го оставя неподготвено и новото става убийствено за него. И така в драмата настъпва пълно разпадане, а майката (Таня Масалитинова), неспособна да приеме промените, накрая се самоубива. Краят е отворен. Има за какво да се помисли след постановката. Бих я препоръчала както на баба ми, така и на моите приятелки. Ако се играе отново, няма да забравя и ще го направя.

Българската литература

© 2001 Литературен форум