Литературен форум  

Брой 17 (458), 01.05. - 07.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Борислав Геронтиев

Детето жертвоприношение

 

Темата за бездетството е в основата на песента "Аврам Зорнице думаше".

Аврам Зорнице думаше
- Зорнице, ясногрейнице,
Зорнице, ранобуднице,
ти като рано огряваш,
младите булки приспиваш,
старите баби събуждаш,
дребните деца разплакваш,
а мене, мари зоро льо,
няма кой да ме събуди.
Язе си нямам, зоро льо,
едничка рожба от сърце –
мама и тате да каже.

Това е въведение към един новелистичен сюжет, който се родее със сюжета за библейския Авраам – Авраам родоначалника.

При всекидневното ми боравене с фолклорни текстове и честото препрочитане на Библията постоянно се натъквам на подобни сходства, някои от които ще спомена пътьом.

И в Библията, и в народната ни поезия се говори за нова песен.

В "Откровение на Йоана": "И пеят нова песен, думайки."

В "Псалми": "Пейте нова песен. Свирете изкусно с възклицание." Пак там: "Боже, нова песен ще ти възпея, с десетострунен псалтир ще пея хваления за Тебе."

Ето откъси от няколко варианта на народна песен за романя:

Цигулари вървят
през гора зелена,
през село Елена,
нова песен пеят,
нова й разговорна.
През Дряново вървят
трима цигулари,
нова песен пеят,
нова – Нанината.

Цигулари ходят
из село Дряново,
с цигулките свирят,
свирят и говорят,
нова песен пеят.

И в Библията, и в народната ни поезия слънцето може да застане насред небето.

В "Книга на Исус Навиев": "Слънцето застана насред небето и не побърза да дойде цял ден".

В жътварска народна песен две малки моми като запели, "слънцето спрели на права пладня."

В Библията слънцето може да стои всред небето "почти цял ден", докато в народната ни поезия "три дни стояло, греяло".

И в Библията, и в народната поезия лицето грее като слънце.

В "Откровение на Йоана": "И слънцето му светеше, както свети слънцето в силата си". Пак там: "Лицето му беше като слънце".

В христоматийна народна песен:

У Недини слънце грее –
то не било ясно слънце,
най ми била сама Неда.

И в Библията, и в народната ни поезия облакът е завивка.

В "Псалми":

Положи своето скривалище тъмнината,
за покров около си тъмните води,
гъстите въздушни облаци.

В хайдушка народна песен юнакът лежи болен "навръх на Стара планина" – "черен му облак завивка".

И в Библията, и в народната ни поезия стават едни и същи природни чудеса.

В "Четвърта книга на царете": "Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода, ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви."

В митическа народна песен за змейова сватба:

Кога през гора ще вървят,
гора без вятър ще легне,
кога през поле минуват,
поле без огън ще трепти.

И в Библията, и в народната ни поезия любимата се окичва с едни и същи сравнения.

В "Песен на песните":

Ето, хубава си, любезна моя; ето, хубава си,
очите ти под булото са като гълъбови,
косите ти са като стадо кози,
налягали по Галаадската планина.

В любовна народна песен:

По двор ходи, бульо, джанъм,
като паун пиле –
разплела е руса коса
от рамо до рамо
като овчар сиво стадо
от баир на баир.

И в Библията, и в народната ни поезия се среща метафората за повехналия дъб.

В "Книга на пророк Исайя": "Ще стана като дъб, чиито листа вехнат".

В сватбена народна песен:

Ой, дъбе, дъбе, син зелен дъбе!
Що си ми, дъбе, зелен повехнал,
а аз съм дъбе, сухар пролистнал?

И в Библията, и в народната ни поезия бездетството се тълкува като Божие наказание.

В "Битие": "А Яков се разгневи на Рахил и рече: Нима аз съм, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?"

В народна песен от сборника на братя Миладинови:

Яно, море, Яно, безрода невесто,
дали е от люде, или е от Бога?

Подминавам въпроса – познавал ли е библейската книжнина безименният създател на българската народна поезия? – и навлизам в подробностите на песента "Аврам Зорнице думаше" и на старозаветната легенда за Авраам родоначалника.

В легендата се разказва за един от патриарсите, родоначалниците, богоизбраните старозаветни персонажи.

В песента се пее за един простосмъртен българин.

Приликата между двамата е, че са бездетни.

В Библията: "Аврам нямаше чадо". И още: "А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо". Или: "А Сарайя, жената на Авраама, не му раждаше деца".

В песента:

Що си беше Аврам гостолюбец,
ала нема от сърце рождене.
(Манастир Свети Крал)

Сичко си Стоян имаше,
можко се дете немаше.
(Левочево)

Оттук нататък почти всичко е различно.

Богоизбраният Авраам е удостоен с личните обещания на Господа: "ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе". И още: "а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак".

Простосмъртният в българската песен горещо се моли за рожба и се врича, че ще я принесе в жертва на Бога:

- Дай ми, Боже, от сърце рождене
и него чем курбан да заколем,
че го колим на свети Гьоргиа!

Под тази молба от три реда стои името на Аврам от Шоплука. Аврам от Марковча, Провадийско, се моли на Деницата тя пък да се помоли на Бога: "дано ни Господ помогне от сърце рожба момчана".

Три години да я имаме,
на четвъртата година
на Бога ще я заколим,
на Бога младо курбанче.

Тодор от Лъжане, Ботевградско, "сека ми света неделя" се моли: "Я дай ми мажко детенце!" И същото обещание – ще го заколи курбан на Гергьовден. Адашът му от шуменското село Лозево моли за рожба Зорницата и придружава молбата си със същото обещание – на Бога ще го кръстят, "на божно име – Бужелчо", а на третата година курбан ще го сторят. Стоян от Левочево, Смолянско, се моли на Бога и се врича, когато детето стане "до дванадесет години, курбан ще да го заколам". Молби и вричания постъпват от Войнягово, Карловско, Гостиня, Ловешко, Ново село, Троянско, Брезник, Северна Добруджа, Македония, Еленско, Видинско, Врачанско, Севлиевско...

Как става сдобиването с тъй желаната рожба?

В библейската легенда Господ изпълнява казаната от него дума.

В песента Господ удовлетворява молба, придружена с вричане.

В библейската легенда Господ се явява на Авраама. И рече Господ: догодина по това време аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара, както беше казал. Защото Сара зачена и роди син на Авраама...

В песента:

Дек седе Господ, га слуша,
даде му мажко детенце.
(Лъжане)

И Богу се върло нажалело,
та му даде едно мужко дете.
(Брезник)

Както се Аврам помоли,
тъй му е Господ помогнал.
(Марковча)

Идва часът на изпитанието. На Авраам родоначалника пак му е по-лесно – Господ лично се явява, да го изпита, да се увери в предаността му и го избавя от излишни колебания, душевни борби и гърчове. Внушението на библейските автори е ясно и конкретно – Авраам се подчинява на Божията воля безпрекословно, а неговото покорство би трябвало да служи за пример и подражание.

Достига ли до простосмъртния герой от българската песен внушението на библейските автори и служи ли покорството на Авраам за пример и подражание? От библейската легенда се вижда колко лесно е да изпълниш Божията воля, от песента се вижда колко трудно е да изпълниш обещанието си пред Бога. Неудобството, че Бог е високо се явява не само когато Бог трябва да помага, но и когато трябва да му се угажда.

Когато Бог е рекъл: вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа, какво друго остава освен: на сутринта, прочее, Авраам подрани, та оседла осела си и взе със себе си и двамата си слуги и сина си Исаака; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана, та отиде на мястото, за което Бог му беше казал...

Епизодът за часа на изпитанието отваря два пътя за сравнение – между библейския текст и текста на народната песен и между поведението на героите от различните български краища. Предварително ще подскажа, че българите от различните кътчета на отечеството пристъпват към жертвоприношението по твърде различен начин – някои принасят в жертва децата си с покорството на Авраам, други се колебаят, трети отлагат и протакат, а има и такива, които откровено шмекеруват. За разлика от библейското внушение за безпрекословно подчиняване на Божията воля, някои от вариантите на българската песен внушават, че дадената пред Бога дума може и да не се изпълни...

И в Библията, и в песента драмата започва рано сутринта.

"На сутринта, прочее, Авраам подрани..."
Ивановата майчица
и тя си рано станала
на хубав ден, на Гергьовден,
и тя си пещи палеше,
баща му капак плетеше...

Освен дървата за всеизгаряне Авраам "взе в ръката си огън и нож".

Тъкминко на ден Гергевден
Стоян ножове точеше.
(Калугерица, Новопазарско)

Тогай стана Аврам гостолюбец,
та си взема той влашки ножеве,
та си взема, та ги изостри.
(Манастир Свети крал)

Аврам по двори ходеше,
остро ножченце точеше.
(Войнягово)

И в библейския текст, и в песента има диалог между бащата и сина.

"И рече Исак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгарянето."

Следва спокойно просто изречение: "И двамата вървяха заедно".

Съвсем не са спокойни и прости събитията в песента.

Аврам по двори ходеше,
жаловен Аврам, тъжовен.
Че го Исакчо съгледа,
Исакчо дума татко си:
- Защо си, татю, жаловен?
(Марковча)

Иванчо дума татя си:
- Що ви са, тате, тез пещи,
тез пещи и тез капаци?

(Крумово)

В цитираните варианти бащата – за разлика от Авраам родоначалника – не отговаря на въпроса на детето, а го препраща към майката.

В първия вариант Авраам праща Исакчо да иде да поиска прошка от майка си – "ръката да й целунеш, ръката и коляното", и да й каже, че ще идат в гората, младо курбанче да колят, на Бога да го принесат.

Във втория вариант детето пита майка си за пещите, а тя:

досега ний сме криели,
отсега няма да крием –
тебе ще курбан заколи.

В друг вариант детето, като гледа как бащата точи ножове, направо пита майка си:

- Защо си точи ножове,
дали бейчето* ще коли?

Майката:

- Няма бейчето да коли,
тебе, Иванчо, ще коли.

Съвсем различно е от Библията и когато си говорят насаме бащата и синът.

Говорило нему мъжко дете:

- Леле, тате, Аврам гостолюбец,
защо остриш той влашки ножеве?
Аврам си тогай отговара:
- Леле, сине, леле, мое чедо,
острим ножи, тебе че те колим.

Прям като острието на ножа си е и Аврам от Карловско:

- Точа го да та заколя,
на Бога курбан жа та дам,
че съм та Богу обрекъл.

И ето, настъпва най-страшният миг – трябва да се извърши жертвоприношението, бащата и детето застават очи в очи не като роден баща и първороден син, а като палач и жертва.

На богоизбрания Авраам нищо не му се случва. Изпитанието за него свършва само с едно протягане на ръка и взимане на ножа. Останалото е работа на Господа – Ангел Господен му виква от небето: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си.

В Родопите е почти като в Библията:

Тогаф си Стоян спумяна
каква е дума продумал –
да са е Стоян фтасувал
детенце курбан да даде.
Стана го Стоян заведе
нах високана планина
детяну курбан да коли.

И Стоян от Левочево, подобно на Авраам от Стария завет, само ще извади "сабье йюгнену да му главана уйтсяче". В следващия миг ще се яви ангел небесен с един "овен каматан":

Стояне, гидим, Стояне!
Немой си коли дятенце,
дете се курбан не коли,
курбан се коли, Стояне,
ваклиян овен каматан.

И във варианта от Войнягово няма да се стигне до най-страшното – "овен им падна от бога". Овенът ще произнесе думи, казани в библейския разказ:

Я недей коли детенце,
ами си мене заколи,
на Бога жертва да принесеш,
че Бог ти изпита вярата.

Събитията от Провадийско, Преславско, Новопазарско, Ботевградско, Северна Добруджа са отразени в няколко стиха:

Че зема Стоян ножове
и си Иванчо заколи
и го в тавата нареди.

В тези варианти страшният миг е само регистриран, отбелязан като в хроника, почти подминат.

С много подробности е описана драмата, която се разиграва в двора на Тодор от село Лозево, Шуменско. Освен познатото в други варианти – ходи "кахърен, много жаловен", точи ножчето, улавя детето си да го коли, в лозевската версия не са подминати и вътрешните терзания на персонажите, драматичните им сблъсъци.

Нали е пусто без дете
от сърце рожба късана –
ръце са разтреперали,
очи са в сълзи облели.

Тодор изпуща ножчето на земята в момент на слабост. Появява се майката, но не за да измъкне детето от смъртта:

- Недей го жали, Тодоре,
най му главата отрежи,
Божата воля да сторим.

Самото дете се намесва, за да улесни баща си:

Развий си, тате, пояса,
извий ми назад ръцете
и ми краката изпъни
да не та махам и ритам,
че те са мойте грехове.

По същия библейски сюжет съвсем друга пиеса се представя по западните български краища. Постепенното, постъпателно, спираловидно разгръщане на действието, ленивата напевност на десетсричния стих създават впечатление за отлагане на развръзката, за оставяне на време за размисъл, за намиране на благоприятен изход от трудното положение.

Според вариантите на песента българите от Тракия и Мизия, от Добруджа и Родопите, от двете страни на Балкана в уречения ден изпълняват дадената пред Бога дума. Къде с безглаголно покорство, къде с душевни страдания, къде с разиграване на битови драми. Само чешитът от западнобългарските краища се прави на разсеян и се налага Бог да му напомня за поетото обещание, да настоява за изпълнението му.

В един от вариантите - на първата година Бог пратил при Аврам два бързи ангела. Аврам се помолил да му оставят детето до три години. Оставили му го. На третата година ангелите пак дошли. Аврам пак поискал отсрочка – "да живее до седъм години". На седмата година "па са дошли два бързи ангела". Чак тогава Аврам взел да точи "влашки ножове". Щафетата се поема от неговия достоен наследник. Като разбрало, че него ще колят с тези "влашки ножове", детето предложило баща му да не го коли в дворовете им – "моя макя како че ме гледа", а да го закара на реката – "тамо има дърво масленево, та ме вържи там да ме заколиш". Аврам закарал детето на реката, вързал го за дървото. Следва поредната отсрочка – детето иска да си облече свила и кадифе – "че ме колиш да се не кървавиш". Аврам изпълнил и това желание и "тамън фана дете за русата коса, извил ме глава воз небеса", извадил ножовете, но, ето, зачули се гласове да не си коли детето, а да се развърти наляво-надясно – "що си видиш, това да заколиш". Зад Аврам – "два овнове сас вити рогове".

Във вариант от Брезник надлъгването и надхитряването е още по-наедро – по граовски. Че шикалкавенето ще е епично, сякаш е подсказано още в началото. Масова сцена – събрали се шестдесет юнака "на морава, не зелена трава". Масова молба към Бога – да даде чедо на Исак. И Бог дал на Исак едно "мужко дете". Та третата година дошли "два ангела, два Божи юнаци". И напомнят на Исак:

Що си, Исак, на Бога обрекъл,
немой, Исак, назад да се върнеш.

Исак иска отсрочка за още три години. Дават му я. Когато детето станало на шест години, "па дойдоше два добри юнаци, два юнаци, два Божи ангеле". Исак иска още три години отсрочка. "Опростише го два добри ангеле". Когато детето станало на девет години, "одведе го на Нова пазара, та му избра прелепу девойку, та ожени свое мужко дете". Забравил ли е граовският Исак обещанието си, или се надява Бог да го е забравил? И в Граово Бог забавя, но не забравя. "Досташе два добри юнаци" и отново напомнят за вричането. Като се вижда натясно, Исак решава да омилостиви Бога със сълзи. Заръчва на детето да влезе в зимника, да вземе медна тамбура – "да отидеш у поле широко, та да седнеш под ела китната, та да свириш с медна тамбура". А бащата пак ще оформи масова сцена – ще повика гости и роднини да служат на Свети Георги. Детето отишло "из поле широко", засвирило с тамбурата. Започва масов плач – "кой га зачу, се сузе пролива". В това време бащата точи ножовете, но ги точи бавно и продължително под предлог кога коли детето да го не мъчи. Като отишъл на полето, какво да види – под елата до детето два добри ангела пият вино, нажалени съвсем по граовски: "защо дете младо да загине". Бащата хваща детето да го коли, но двата ангела "не дадоше Аврам да га коле". И заклал два овена.

Какво е това надлъгване със самия Бог? Манталитет на атеисти и неверници? Отрицание на детеубийството? Внушаване, че граовското шикалкавене е по-добро от християнското покорство пред Божия воля? Или авторът на брезнишкия вариант е запознат с твърденията на библейските изследователи, че този епизод от Стария завет е последен отглас от варварски култов обред? Или пък му е било известно, че в Месопотамия, Сирия, Ханаан съществувал древен обичай да се принасят в жертва на боговете първородните деца? Или в самата Библия е прочел, че жертвоприношението на деца се осъжда като едно от най-тежките престъпления на ханаанците?...

След толкова въпроси се сещам за написаното от академик Михаил Арнаудов, че "в народната поезия много от тълкуванията на християнските персонажи и обредни действия се различават от християнската догматика". Ученият подкрепя твърдението си с възкръсналия Лазар в народната представа: "Този Лазар се мисли – съвсем не по евангелски – като млад момък, с всичките качества на пъргав селски юнак, като воин със своите добре известни от епоса доспехи". И още: "Лазар не само се мисли като момък и воин, но се и представя нагледно наистина като такъв". Според академика "само така стилизиран и идеализиран той говори на въображението на момата, когато тя изпитва първия прилив на любовното чувство".

Не е ли по същите правила стилизиран и идеализиран Авраам родоначалника? За да "говори на въображението" на този, който слуша песента. И дали точно заради това задължително условие – да "говори на въображението", не е толкова различна стилизацията и идеализацията в различните български региони? Може ли граовската стилизация и идеализация да "говори на въображението" на родопчанина или родопската стилизация и идеализация да "говори на въображението" на граовеца?...

Колко ли още въпроси ще възникнат от сравнението между "Аврам Зорнице думаше" и Авраам родоначалника? Още една дума ще кажа и пак – въпрос. Световната литература познава много шедьоври, създадени по библейски сюжети. Дали един от тези шедьоври не се намира в антологията на българската народна поезия и не издига ли това художествения престиж на тази поезия до равнището на общочовешките художествени ценности?...

Българската литература

© 2001 Литературен форум