Литературен форум  

Брой 17 (458), 01.05. - 07.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

СЪБИТИЯ

Елка Борисова

Още за Германия

 

Кое може да бъде определящо в културното представяне на една страна – музиката, киното или изложбата? Мисля, че нищо не наруши синхрона, не проби вакуума. Професионализмът покри артизявите на немското показване.

В музиката голяма изненада бе септетът Суим Ту Бърдс на Евроджаз 2001 г. Групата изуми всички почитатели на европейския джаз. Заразително свирене в коктейл от джаз, хардрок, ска. Музиканти в различна възраст, изглеждащи ретро, като идоли от 60-те, владеещи техниката и композирането на стилово свирене. Истинско удоволствие за меломани.

Няколко дни след заразата Суим... диригентската палка на Софийската филхармония грабна Юстус Франц. За него само това ще кажа, че е създателят на Филхармонията на нациите, включваща музиканти от близо 40 националности. Тя е реално покритие на идеята на Ленард Бърнстейн за младежки оркестър, правещ "музика като приятели". А солист на Софийската филхармония бе младата цигуларка Валя Дервенска. Много ми е трудно да определя кой точно надделя – младата солистка или световният диригент. Двадесетгодишната цигуларка с артистичност, добра техника и овладян цигулков тембър изсвири Концерт за цигулка и оркестър, ре мажор на П. И. Чайковски. Юстус Франц изтръгна от филхармонията максималното звучене в Симфония № 4 на Брамс. Накрая и той се включи към зрителските аплаузи.

Евро-Българският културен център пък обсеби киноманиаците със 7 игрални и 6 документални филма. За откриването на филмовия маратон кураторът на културната атака г-н Клеменс-Петер Хазел бе поканил Ли Ербен – дама фотограф на филмови продукции. Тя е имала шанса да се познава и да направи фотографии на кинолегендите Федерико Фелини, Ингмар Бергман и др. За моя изненада в София се представи със снимки на филми от 60-те години. Единствената фотография бе на Ерих Кестнер, правена през 1963 г. От нея ни се усмихва авторът на "Двойната Лотхен", Емил и други детски герои. Изложбата представлява нещо като документ на филмите от 60-те години. Един от филмите ми прозвуча много познато и ме върна във времето - "Призраци в замъка Шпесарт" – 1960 г.

Документалното кино определено изпадаше в едностранност. Темата ксенофобия бе развита във всичките й измерения – от евреи, негри, чужденци до неонацисти. И стилът на снимане бе подчертан постмодернизъм. Разговори, откровения, пренасяне, скачане от един обект на друг, пак връщане на познатите лица, жилища, блокове-панели (квартали, подобни на нашите жилищни комплекси), стаи, лица. Няма разказ, а парчета, от които всеки прави своя разказ. И успява да развълнува.

Многообразието, многоаспектността дойде от игралното кино. Много силни, добре стоящи във времето филми, стъпили на вечната тема: любов – страстна, болезнена, отчаяна, абсурдна. Актриси, играещи в по два филма, неочаквани и неузнаваеми не само визуално. Нестандартно режисьорско виждане за красотата, което обърква. Стои отдалечено от представите ни, но успява да ни убеди. Това са набиващите се странности.

Иначе режисьорите не провокират. Следват логиката на сценичната игра. Въздействието е различно - от лековато, удоволствено в "Нощно шоу" до психодраматично във филма дебют на шведската режисьорка "Непознатата приятелка". Диаболичното, мистичното, в "Истината и само истината" разколебава, обърква, въпреки жестокостите от концлагерите. Или безотговорността, временното нагаждане връщат обратно в изходната точка в "Превъплъщения". Страстна, взривяваща любов, женски интриги, силата на обичаща жена-метреса, способна и на извинение, очароват в "Годеницата". Но някак дълбоко в мен остана "Непознатата приятелка" – психологизмът, напластените реакции, безизходицата. Трудно преглъщаем филм.

Седмицата на новото немско кино показа, че освен касовия хит "Бягай Лола" и режисьори, работещи в Холивуд, като Вим Вендерс и Волфганг Петерс, то има свое дълбоко национално звучене, от което непрекъснато може да се очаква още.

Българската литература

© 2001 Литературен форум