Литературен форум  

Брой 17 (458), 01.05. - 07.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Бунин

Окаяни дни

Продължение от брой 16

Одеса, 1919 г.

 

В три часа с уплашено лице влезе Анюта:

- Вярно ли, че германците влизат в Одеса? Целият народ говори, че Одеса като че ли е обкръжена. Те сами довели болшевиките, но сега им е заповядано да ги унищожат, за което ще получат нас за 15 години. Ама че хубаво!

Какво е това? Вероятно дивашка глупост, но все пак се развълнувах така, че ръцете ми се разтрепериха и станаха студени. За да се успокоя, започнах да чета ръкописа на Овсяннико-Куликовски, спомените му за Драгоманов, Зибер, П. Лавров. Все дивни хора, както винаги при Куликовски. Пише: "Творецът е създал живите им души от най-хубавия ефир..." О, Господи! И това на стари години!

После четох Ренан: "L’homme fut des milliers d’annees un fou, apres avoir ete des milliers d’annees un animal" (В продължение на хилядолетия човекът е бил безумец, а по-рано, също в продължение на хилядолетия, той е бил животно).

 

27 април

"Известия": "Контрареволюционерите седят и кроят велики планове как да объркат пролетариите комунисти... тесните им чела са се покрили с бръчки, зяпнали са усти, изпод дебелите увиснали бърни на тези Федул Федуличи се жълтеят зъбите им... Смешници, ей-Богу, или просто кръчмарски шмекери, изнудвачи..."

В "Голос красноармейца" едро:

"Др. Подвойски издаде заповед за настъпление срещу Румъния... Румънските разбойници, заедно с кървавия си крал, са стиснали за гърлото младата съветска република Унгария, за да потушат революцията, обхванала цяла Европа".

Резолюция от Вознесенск:

"Ние, червеноармейците-вознесенци, борейки се за освобождението на целия свят, протестираме срещу наглия антисемитизъм!"

В Киев е "пристъпено към унищожаването на паметника на Александър Втори". Позната работа. Нали още от март 17-а година започнаха да късат орлите, гербовете...

Отново слух, че Петербург е превзет, Будапеща също. За слуховете са се изработили вече траферетни прийоми: "Пристигна един познат на мой познат..."

 

* * *

Огромна новина. Пристогнаха развълнувани Радецки и Койрански.

- Към Одеса иде Григориев!

- Какъв Григориев?

- Онзи същият, който прогони съюзниците от Одеса. Сега се е обединил с Махно и бие болшевиките. А към Киев върви Зельони. "Бий евреите и комунистите в името на вярата и отечеството!" Аз самият, така да се каже, съм евреин, но ако ще самият дявол да дойде. Вчера С. ми разправяше, че той самият е демократ, че е против всякакви интервенции, намеси. А аз му викам: а какво щяхте да кажете срещу тях, ако вървеше общоруски еврейски погром?

 

28 април

Така да бъде!

"С цел да бъат избегнати циркулиращите из града слухове, щабът на трета украинска съветска армия обявява,че атаманът Григориев, събирайки шепа привърженици, се е обявил за гетман и е обявил война на съветското правителство..."

След това – заповед на Антонов-Овсеенко:

"Белогвардейската измет се стреми да разстрои червената сила, да я насъска срещу мирното население... Подлият предател на родината, подлият слуга на нашите врагове Каин трябва да бъде убит като бясно куче... премазан и забит като червей в земята, която е нагазил..."

Следва призив от членовете на военно-революционния съвет:

"До всички, всички, всички! До децата на трудовия народ на социалистическа Украйна! Авантюристът, пияницата, прислужника на бандитите на стария режим, на поповете и помешчиците, на мамините синчета – Григориев, показа истинското си лице, обкръжи се с ято черни гарвани с мазни муцуни... Проповядва, че уж болшевиките искат да ни затворят в комуна... докато комунистите никого не заставят да влезе, а само разясняват, както знаят всички, че не е тяхна работа да разпъват Христос, който е проповядвал същото, и, бидейки Спасител, е въстанал срещу богатите... Такава нелепа провокация, съчинена на пияна глава, разбира се, не може да подейства... Ура, долу авантюриста, който е намислил да се окъпе в кръвта на гладуващите работници... Ние сме длъжни да изловим сутеньорите и предателите и да ги предадем в ръцете на работниците и семляните..." Подписано е така: "Другарите Дятко, Голубенко, Шчаденко". – Това е все едно аз да се подпиша: господин Бунин.

Въобще утро на голямо вълнение. Отби се Юшкевич. Много се страхува от еврейски погром. Юдофобията в града е страшна.

А, още нещо – "от местния живот": "Вчера по постановление на военно-революционния трибунал са разстреляни 18 контрареволюционери".

Паниката и отчаянието на зверствата. "Цялата буржоазия се взема на отчет". Как да се разбира това?

 

* * *

Излизах по залез, срещнах Розентал, казва, на Съборния площад някой хвърлил бомба. Тръгнах с него, отбих се у Л. Там от прозорците – пролетен люляков запад сред бледосините облаци. После, вече по здрач, на Дерибасовска. На определени места – страшно много хора, на други – пусто, злобни викове на войници: "Другари, нататък!" Бясно профучаха няколко автомобила, тревожната сирена на бърза помощ, прелетяха двама конници, а след тях, лаейки, куче... По-нататък не пускат.

Фома ми съобщи, че вдругиден ще има "чисто стълпотворение": "Деня на мирното въстание", на ограбването на всички буржоа поголовно.

 

30 април

Ужасна сутрин! Отидох у Д., той в два чифта панталони, две ризи, казва, че "денят на мирното въстание" вече е започнал, грабежът е в ход; бои се, че ще му отнемат втория чифт панталони.

Излязохме заедно. По Дерибасовска се носи отряд конници, сред тях автомобил с вой, преминаващ в най-висок регистър. Срещнахме Овсяннико-Куликовски. Казва: "Раздиращи душата слухове, цяла нощ са вървели разстрели, сега грабят".

 

* * *

Три часа. Отново бях в града: "денят на мирното въстание" внезапно е отменен. Работниците били въстанали. Започнали били да грабят и тях, а те самите имат купища крадено. Посрещали с изстрели, вряла вода, камъни.

Ужасна буря, град, порой, наводнило е под портите. С рев се носеха камиони, пълни с другари с пушки. През портите влязоха двама войници. Единият – едър, прегърбен, каскетът на тила, лапа салам, късайки го направо със зъби, а с лявата си ръка се потупва под корема:

- Ей я, на, моята си комуна! Аз направо така му казах: не ми крещете, ваше йерусалимско благородие, тя ми виси под шкембето...

 

1 май

Голяма тревога и не само в Одеса, но и в Киев, и в самата Москва. Работата стигна дори до призив на "Извънредния пълномощник на съвета по отбрана Л. Каменев": До всички, до всички, до всички! Още едно усилие и работническо-селската власт ще завоюва света. В този момент предателят Григориев иска да забие нож в гърба на работническо-селската власт..."

Дойде "комисарят" на къщата да провери на колко години съм, искат да изгонят всички буржоа в "тиловото опълчение".

Цял ден вали студен дъжд. Вечерта се отбих у С. Юшкевич: урежда се към някакъв "военен отдел" на театър за другари, и от страх да влезе еднолично в съвета на този театър, ме вика и мен. Луд човек! Връщах се под дъжда, из тъмния и мрачен град. Тук-таме хубостници, момчета червеноармейци, кикот, пукане на орехи...

 

2 май

Еврейски погром на Големия фонтан, устроен от одеските червеноармейци.

У нас бяха Овсянико-Куликовски и писателят Кипен. Разказаха подробности. На Г. фонтан са убити 14 комисаря и 30 души обикновени евреи. Разгромени са много магазинчета. Нахлули през нощта, измъквали от креватите и убивали когото им попадне. Хората бягали в степта, хвърляли се в морето, а след тях тичали и стреляли – истински лов. Кипен се спасил случайно – нощувал, за щастие, не у дома си, а в санаториума "Белый цветок". На разсъмване там нахлул отряд червеноармейци. – "Има ли тук чифути?" – питат пазача. – "Няма, няма". – "Закълни се!" – Пазачът се заклел и червеноармейците отминали нататък.

Убит е Мойсей Гутман, файтонджия, който миналата година ни докара от вилата, много мил човек.

 

* * *

Минах покрай Думата. Много студено, сиво, пусто море, мъртво пристанище, далеч на рейд – френски миноносец, съвсем малък на вид, някак жалък в своята самота, в своята нелепост – дявол знае защо французите се мотаят насам, какво изчакват, какво замислят? Около топа – шепа народ, едни се възмущаваха от "деня на мирното въстание", други горещо, нагло ги поучаваха и обвиняваха.

Вървях и си мислех, по-скоро чувствах, че ако можех сега да избягам нанякъде, в Италия, например, във Франция, навсякъде би ми било противно – опротивя ми човекът! Животът ме принуди, така остро и внимателно да го разгледам, неговата душа, неговото мерзко тяло. Какво бяха предишните ни очи – колко малко бяха видели, дори моите!

Сега навън е нощ, тъма, лее се дъжд, няма жива душа. Цяла Херсоншчина е в обсадно положение, да излизаме като се стъмни, не смеем. Пиша, седейки сякаш в някакво приказно подземие: Цялата стая трепти от здрач и от вонящия пушек на лампата! А на масата – нов призив: "Другари, вразумете се! Ние ви носим истинската светлина на социализма! Напуснете пияните банди, окончателно победете паразитите! Оставете изедника на народните маси, бившия акцизен чиновник Григориев! Той страда от пиянство и има къща в Елизаветград!"

 

3 май

Бориш се за това, стараеш се да излезеш от това напрежение, от нетърпеливото очакване на някаква развръзка – и никак не можеш. Особено ужасна е жаждата дните да летят колкото се може по-бързо.

Резолюция на полка, наречен на някой си Старостин:

"Заявяваме, че всички като един ще тръгнем на бой срещу новия некоронован палач Григориев, който отново иска, подобно на паяка, да изсмуче заради пиянството и разгула всичките ни сили!"

Арестуван е одеския комитет "Руски народно-държавен съюз" (16 души, сред които някакъв професор) и вчера през нощта е разстрелян целия, "предвид явната активна дейност, застрашаваща мирното спокойствие на населението".

За спокойствието на населението, видите ли, се загрижили! Бях у Варшавски. На връщане вървях из тъмния град; по улиците, пълни със сумрак, не така, както през деня или по светло, а много по-звънко се носят стъпките.

 

4 май

Времето се оправя. Дворът под синьото небе, с празнично пролетната зеленина на дърветата, с ярко белеещите се зад нея стени на къщата, изпъстрени с петната на сенките. На двора изтрополи червеноармеец, привърза към дървото жребеца си, черен, с вълниста опашка до земята, с блестящи ивици по хълбоците, по предницата – стана още по-хубаво. Евгений свири в гостната на пиано. Боже мой, как боли!

Бяхме у В. А. Розенберг. Служи в кооператив, живее в една стая с жена си; пихме рядък чай с дребни мухлясали стафиди, под жалка лампичка... Ето ти тебе и редактор-стопанин на "Русские ведомости"! Разпалено говореше за "ужасите на царската цензура".

Превод от руски: Милена Димова

Следва

Българската литература

© 2001 Литературен форум