Литературен форум  

Брой 17 (458), 01.05. - 07.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Вернер Лутц

 

Вернер ЛутцВернер Лутц е роден на 25 октомври 1930 г. във Волфхалден, Швейцария. Живее в Базел, като свободен художник и поет. Издал е книгите с лирика:

  • “Нуждая се от този живот”, 1979;

  • “Речни дни”, 1992;

  • “Стените са по пътя”, 1996.

Отличен през 1996 година с Наградата на културната фондация на кантона Апенцел.

*
* *
Близо до тъмнината
малко преди да потънат гемиите
и далечината
да се изгуби в далечина
питам за времето
питам дали влюбените
на брега се прегръщат все още
и как мога да се отделя
от стихотворението
безмълвно изречено откъм вечерта

*
* *
Когато става
още по-самотно
трябва да пиша стихотворения
по-добре ще изрека
пиши ти
клон заскрежен
пиши ти
пощурял летен прах
аз имам друго да върша

*
* *
Утрин
от знамена неразгънати нивга
тишина
от викове нивга нечути
безпомощност
от нивга ненамерена сила
какво ме преследва
не зная
моето име ме изостави
и каквото ме обгражда
вече не диша

*
* *
Накъде бреговете подканят
наистина
дали наистина брегове
си остават
без мене

мое време е времето
на един човек
лист по лист вечнозелено
навис се увива
унинието

*
* *
Да прочета в ноемврийския дъжд
думи които ухаят на гъби

ние не сме тук
да празнуваме
да плячкосваме градини
некадърно
да смесваме лесно и мъчно
или дори времето да обуздаваме
да докосваме далечината
ние падаме не по-различно
от дъжда

*
* *
Има я мъглата
която от времена прави вечности
мъглата
потрепваща само от полет на чайки
мъглата
още по-бавна и още по-невъзмутима
от разлива от реката огромна
мъглата която познава само мъгла
нито бряг нито завой
нито начало и нито цел

*
* *
Може би Бог и боговете
останки са само след
корабокрушение
и се носят съвсем близо
пред нас

*
* *
По-късно
когато изгубеното не е повече
загуба
когато изгубеното не е
безстойностно
когато изгубеното дори не е
повече изгубено
по-късно

*
* *
Собственото творение
блещукаща суха пустиня
за да се изгубя сред нея

*
* *
За да дишам отново
късно през ноември аз пиша
едно лятно стихотворение
свободно и с перспектива свободна

*
* *
Гласове
които един връз друг живеят
един под друг
един до друг
които се заключват скриват се
гласове без лица без ръце
гласове изжаднели измъчени

*
* *
Да започна
сякаш в първия ден на
Сътворението
излизам от водата
да започна
сякаш още никому дума
не съм изрекъл

*
* *
Не бяло нещо по-тъмно
тази година ще вали сняг
и седмиците ще падат
на тежки дипли

понякога мислите презимуват
във пещери дълбоки
и всичко хвърля сянка
дори тъмнината

*
* *
Да вървя
преди вечерта да достигне
блатата
и да стане непроходима

Претвори от немски Кръстьо Станишев

Българската литература

© 2001 Литературен форум