Литературен форум  

Брой 18 (459), 08.05. - 14.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петко Огойски на 75 години

Попътни мисли

 

Г.Ралчев: - Кое е най-важното откритие на света?

П.Огойски: - Писмеността. Тя опосредява откритията на мисълта, която е дарба божия, но ако натрупванията на тази дарба не се предаваха, не ставаше приемственост, нямаше да имаме сегашния прогрес.

 

Г.Р.: - А в кое виждате прогреса?

П.О.: - В осигуряване на такива условия, при които всеки човек да изживее сносно дадения му свише срок.

 

Г.Р.: - Кое е най-опасното нещо на земята?

П.О.: - Биологичното, изутробното неравенство. Негов продукт е социалното неравенство, чиито продукти са пък всички брожения, бунтове, революции и войни.

 

Г.Р.: - Как схващате свободата, която е първенствуваш параграф във всяка политико-обществена кауза?

П.О.: - Не така, както е сега. Сега тя се ползва така, както би ял човек диня без нож. Свободата трябва да се извоюва заедно с равни възможности да се използва от всички.

 

Г.Р.: - Какво е за вас литературата?

П.О.: - Средство за очовечаването на хората, каквото са всички изкуства, само че най-основното. Каквито са религиите например.

 

Г.Р.: Вие религиозен ли сте? Верующ ли сте?

П.О.: - Задавате ми двупонятен въпрос. И това е правилно. Верующ съм, защото разумната целесъобразност в устройството на природата, света и вселената въобще, би трябвало да има свой изначален създател и строител. А религиозен съм по родова традиция.

 

Г.Р.: - Как се чувствате на 70 години?

П.О.: - Ох, страхувах се, и най-вече срамувам се от това. Защото въпреки преживените страшни неща в живота си, не ме прие Вседържителят нито на Ботевите 28 години, нито на 36-те на Левски, нито на 39-те на моя сърцеведец Захари Стоянов, нито на 44-те на Стамболийски, нито на 54-те на Никола Петков. И за мое неудобство отивам към Вазовите години.

Въпросите зададе Г. Ралчев

Българската литература

© 2001 Литературен форум