Литературен форум  

Брой 19 (460), 15.05. - 21.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Августа Манолева

Ш-шт! ppIANISSIMO’2001

Когато емоцията на един музикален фестивал стихне, остава провокацията

 

За редовия ценител толкова много съвременност накуп със сигурност му идва прекалено. (За някои от тях днешната музика е кълбо неразбираеми звуци, изтръгнати по всякакъв начин от инструмента. Липсата на класическа мекота ги ужасява.) Меломаните издържат избирателно. Музикантите – сверяват часовниците. Композиторите слушат докрай. От такъв слушателски кръг бяха чути и оценени български и световни премиери (в голямата си част) на подиума за съвременна клавирна музика "ppIANISSIMO" 2001.

Очевидно фестивалът, макар и четвърто издание, набира скорост. За него знаят вече и в САЩ. Както сподели артистичният му директор проф. Стела Димитрова-Майсторова: "Затрупани сме от ноти. Не можем да изпълним и 1/20 част от това, което получаваме. Имаме и пианисти – предлагат целите си програми". Селекцията е взискателна. От избраните творби една част пазят като резерв, друга, без фестивални качества, използват за работа със студенти. Има и произведения, написани специално за "ppIANISSIMO" 2001 като единайсетте миниатюри "Залъгалки за пораснали деца" на Божидар Спасов. Дали се изпълняват само шедьоврите? Надали има такъв фестивал. Единствено времето е най-точното сито.

Всъщност "ppIANISSIMO" може да се сравни с "подиум на авангардната мода". Отиваш, знаеш, че ще бъдеш провокиран и не си излъган. Виждаш всякакви видове техники, защото изпълнителите по различен начин контактуват с инструмента. Чуваш многообразни звуци, включително и от рецитация. Може би в световен план тези неща не правят впечатление – познати са. Българинът е виждал някои от тях като детайли и съвсем не в такова количество наведнъж. Тази година освен тембъра на чембалото и пианото, звуча тромпет ("Зов-Светлина" за две пиана и два тромпета от литовската композиторка Лорета Нарвилайте), контрабас (в рецитала на Василис Папавасилиу и Ерато Алакиозиду – пиано), саксофон (на швейцарката Кристиан Мате), вокал (в изпълнение на мецосопраното Камелия Кадер). Произведенията бяха както току-що създадени ("Средиземноморска пустиня" от Йоргос Кумендакис – само за една седмица), така и отлежали (писани в периода 1948-60-та година, многократно редактирани – "Прелюдиите" на Георги Тутев). Когато нещата не са от най-новите, очевидно остават качествените. Създава се класика на съвременността. Любопитна беше творбата (световна премиера) "Акростих" на Румен Бальозов в изпълнение на Камелия Миладинова. За първи път в музикално произведение се използва акростихът. Чрез буквената стойност и с подчертана сила на тона първите ноти от началните шест реда озвучават името на любимата му учителка по пиано Саша (Ламбрева). Милен Панайотов пък ни предложи творбата си "No Keys". Без клавиши той произведе звуци, като използва струните и акустичността на корпуса на рояла. Младият полски композитор Павел Микетин беше представен с "Епифора за пиано и магнетофонна лента". Творба, която е посочена за една от двете най-добри на Международната трибуна – електроакустична музика - на ЮНЕСКО в Амстердам през 1996 г.

Изтъкнати майстори на пианото: Ростислав Йовчев, Красимир Гатев, Михаил Славов, Антони Дончев представиха премиерно произведения на признати (и все още не) класици на музиката на ХХ век. Поантата на клавирния форум очертаха Аглика Генова - Любен Димитров. Световноизвестното дуо е традиционен участник на фестивала, още повече че те са от гордостите на преподавателката им Стела Димитрова. Рециталът включваше ефектни, но трудни за изпълнение произведения от Стравински – Концерт за две пиана, соло Дж. Корилиано, Копланд. Те отново подчертаха изключителната техничност и зрелост на двамата пианисти.

След закриването на международния фестивал проф. Димитрова-Майсторова направи своята преценка: "Чу се много качествена музика. Имаше няколко върховни изпълнителски постижения: на поляка Мачей Гжибовски, на немеца г-н Киблер, нашето известно дуо Генова - Димитров. Премиерното изпълнение на Михаил Славов – Соната от Хенце - остава за мен като най-високо ниво на интерпретаторското изкуство. Изпълнението на Камелия Миладинова – Осем пиеси за пиано от Куртаг, вдигна изключително високо летвата. Много от имената на младите автори намериха свои почитатели сред публиката, като чудесния японец Дай Фуджикура. Експериментът "Театрофония на афектите" на проф. Румен Цонев придаде необичаен ракурс на целия фестивал. Постановката със студентите му от НАТФИЗ беше пластична, конкретизирана и много изчистена.

Не мисля, че фестивалът е елитарен. Цял век мина под знака на тази музика, толкова много специалисти има вече. Не правим нещо необичайно, та да трябва да се намери специален адресат. Имаме подготвена публика. Нужна ни е по-голяма реклама."

Българската литература

© 2001 Литературен форум