Литературен форум  

Брой 19 (460), 15.05. - 21.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  С България в Словакия

Асен Милчев

Българската култура е събитие в Словакия

 

Асен МилчевВсяко българско културно средище в чужбина има своя специфика. За Словакия това е функционалното многообразие. Тук Българският културен институт е едновременно и официално представителство, и културен дом, и читалище с библиотека, и информационна служба (още сред широката публика тук сме известни като Български културен и информационен център). Трябва да можем да посрещаме най-разнородни потребности и интереси, извън чисто културните. Да отговаряме на всевъзможни въпроси от рода на: "Къде да летуваме? Как да открия някогашните си приятели? Към кого да се обърна за учение, лечение?" и т. н. Особено подходяща форма на работа за условията на Словакия е децентрализацията. Без да се абсолютизират цифрите, може да се отбележи, че от общо 66 изяви, включени в програмата на БКИ за 1999 г., 13 са се осъществили в провинцията, а 14 други извън сградата на института. За 2000 г. данните са съответно – 76, на 14, на 19. Всяка година задължително има по 1-2 места в страната, където българската култура се представя за първи път. (Така беше в Левице, Телгарт, Кежмарок, Стари Смоковец…) Предвижда се тази година да отидем и в Лученец. Най-хубавото е, че хората знаят, че отговаряме на интересите на културните центрове из цяла Словакия и сами ни търсят. Например неотдавна позвъниха от културния дом в град Бардейов – градче, отдалечено на около 500 км от столицата, на границата с Полша и Украйна, но чието културноисторическо наследство е зачислено във фонда на ЮНЕСКО – "Никога при нас не сме представяли българска културна програма, помогнете ни." Уговорихме се да гостуваме и там.

Карамфила Грудова

Карамфила Грудова от месец февруари е новият директор на Българския културен институт в Братислава. Завършила е Великотърновкия Университет "Св. Кирил и Методий". Доскорошен шеф на габровския музеен комплекс "Етъра".

Има две главни виждания за начина на представяне на културата в чужбина. Единият път е да се организират малко на брой, но значими изяви. Другият – повече, но по-маловажни. Според мен първото решение е по-подходящо за големите европейски и световни мегаполиси, където едва ли някой би забелязал ежедневните усилия да изпъкнеш на фона на многобройните съблазни на културния афиш. Там трябва 1-2 пъти годишно да се атакува умореното съзнание на ценителите със световна българска културна марка. Обратното – при по-малките европейски градове, особено там, където има българска колония и дългогодишни традиции, е необходимо да се работи непрекъснато, с по-скромни, но по-достъпни на брой изяви. Хората там, особено нашите сънародници, са свикнали да получават редовно покани за културните събития. Иначе си мислят, че са забравени, или че българската културна институция вече не съществува. Съобразно ограничените ни финансови възможности и особеностите на словашкия културен живот сме избрали по-скоро втория вариант като стремежът е, макар и рядко, да се отдава значение и на по-мащабни прояви – Дни на българската култура, участие на върхови наши културни дейци в международните фестивали, организиране на международни научни конференции и др.

Като голям успех бих отбелязал Международната научна конференция "Богомилите – духовни предшественици на Ренесанса и Реформацията в Европа". Нейното организиране и безупречното й провеждане през месец юни 2000 г. бе същевременно и голям успех за БКИ, който увенча неколкомесечните усилия да привлека за участие представители на колкото се може повече държави и колкото се може по-известни имена от бранша. Тя се превърна в нагледен пример за правилната насока за ефективно международно сътрудничество с чуждестранните културни институти от Франция, Италия, Чехия, Австрия, с Бритиш Кънсъл, Информационната служба при посолството на САЩ, а заедно с това и със СУ "Св. Климент Охридски", Карловия университет в Прага и университета "Коменски" в Братислава, БАН и други партньори.

На тържественото откриване в салона на нашия институт, заедно с гостуващите специалисти от България и чужбина, бяха дошли посланици, дипломати, директори на други чуждестранни институти. Особено внимание привличаше пристигналият от Харвардския университет в Бостън (САЩ) проф. Томас Бътлър, световноизвестен учен-славист, носител на български академични награди. Плод на любовта му към България е неговият фундаментален труд с енциклопедична насоченост "Монумента булгарика". Проф. Бътлър работи интензивно върху епохата на богомилството. Той, който бе обиколил света със свръхзвукови лайнери, се съгласи да се лашка с миниатюрно самолетче от Прага до Братислава, каквото, сподели сетне, че не вярвал да има все още по международните линии, за да бъде полезен. Изнесе основния доклад, водеше заседанията, беседваше и насърчаваше младите участници. Сприятелихме се толкова, че се премести да спи у дома. Една сутрин се поряза на закуска. Уплаших се, изтичах до аптеката за бинт и лейкопласт, а той се смее: "Виждаш ли, станахме кръвни братя". И сега ми се иска да му кажа: "Професоре, кръвни братко, няма да забравя какво направи за нас в Братислава". Много любопитно беше мнението на посланика на Италия Н. Пр. Егоне Ратценбергер, според когото и до ден днешен в някои отдалечени долини на Пиемонт молитвата "Отче наш" се произнася различно, вероятно под влияние на богомилските апостоли, наречени "съвършени", които някога пребивавали тук.

Работата тук изисква непрестанно новаторство. Към него бих причислил изпълнението на специалните програми за работа с младежта. Докато по-възрастното поколение словаци имат някакви спомени (почти винаги приятни) и представа за България поне като привлекателно място за летуване, повечето младежи само са чували за нея. Затова наше задължение е да им я представим. Това именно стана по време на проведените в три последователни години словашко-български дни на младите творци с участието на студенти по театрално майсторство, фотоизкуство, режисура, музика, изобразително изкуство от България и Словакия. Такава беше задачата и на сформирания и поддържан от БКИ международен младежки оркестър, начело с млад български диригент. И на предоставянето на галерията на БКИ за изяви на абсолвенти от словашкия висш институт по изобразително изкуство. Нови възможности за предоставяне на допълнителна информация за България даде откриването на Интернет-клуб към БКИ, където вече се правят и редовни Интернет-пресконференции с местни звезди на културата. Венец на стремежа ни да се изнесе традиционният културен обмен извън границите на Словакия бе първият българо-словашки пленер на живописците, който се проведе в края на последното лято в Балчик. Новаторската роля на БКИ в чужбина се свежда вече до цялостното представяне на България – не само с художествените й ценности и дейците на културата, не само като страна с изключителни природни и исторически забележителности, но и като обект за екотуризъм, като люлка на духовни движения и водачи. Имахме възможност да покажем това и по време на посветената на философското учение на Учителя д-р Петър Дънов вечер, която стана по инициатива на местни духовни общества.

"Магическите" думи на нашия успех тук са сътрудничество, партньорство, интеграция. Най-правилният път да запазим своето влияние е да се стремим от конкурентите си да създадем партньори. Така, освен повишен пропаганден ефект и представителен характер на съвместните прояви, се постига и финансова изгода (разходите се поделят). Откровено казано, изисква се особена изобретателност и дипломатичност, за да накараш чуждестранна културна институция да отдели средства за показване не на собствената си, а на друга култура. А ние вече изпълняваме общи програми с Френския културен институт, с Чешкия културен център, с делегацията на Европейската общност и други. Много важно е и взаимоотношението със словашките културни институции, научни и академични средища. Министерството на културата на Р Словакия подкрепя изцяло дейността ни и ни предоставя всестранна помощ особено при значими наши изяви като Дните на българската култура, които по традиция са свързани със знаменателната за нас дата 24 май и привързаността и на словаците към светите братя Кирил и Методий. Миналогодишните тържества по този повод преминаха под патронажа на министрите на културата на двете страни г-жа Емма Москова и г-н Милан Княжко и се проведоха едновременно в Братислава и във втория по големина град на Словакия - Кошице. Тази година отново се предвижда да се използва тази успешна форма.

Особено важни за нашата дейност са връзките ни с посолството и Културния съюз на българите и техните приятели в Словакия. Дължим благодарност на нашия посланик доц. Яни Милчаков за проявеното разбиране и безусловната му подкрепа. Това придобива допълнително значение, тъй като тук няма културен аташе и отговорността за тази дейност пада изцяло върху БКИ. Поддържаме непрекъснат контакт и с организационните комитети на международните фестивали и конкурси в Словакия. Традиционно добре, с по няколко значими изяви, се представяме например в "Дните на Европа в Братислава". И тази година, вярваме, ще бъде така. За това ще допринесат фолклорен състав към БНТ, художничката Дияна Софрониева с изложба живопис на ромска тематика, а също така и участието ни в дните на националните кухни и в Европейския салон на карикатурата. Постановките на Шекспирови драми "Хамлет" (на Лили Абаджиева) и "Бурята" (на Александър Морфов) бяха обявени за "гвоздеи" в програмата на последните два международни фестивала "Театрална Нитра". Блестят с майсторските си работи и представилите ни на ежегодния голям международен фестивал ФОТОФО. Наши художници станаха носители на награди от конкурсите за карикатури "Петък 13" и "Златното буренце". Специално място в международната ни дейност заема летният семинар на пейзажистите в Моймировце. Основан като двустранна словашко-българска изява преди шест години, досега оттам са преминали повече от 20 наши майстори на четката.

Накрая отбелязано, но първо по значение, е взаимодействието на БКИ с българското Министерство на културата. Без неговата подкрепа дейността ни би била немислима. Последният пример за такова съдействие е подготвената от Дирекция "МКП" изложба от оригинални творби на Чудомир, която открихме в навечерието на Националния ни празник 3 март. Изрядната документация, осигуреното спонсориране, поканените куратори-специалисти, осигуриха безпроблемното транспортиране на ценните експонати, блестящото аранжиране и представяне на изложбата в галерията на БКИ.

Особено тежка е издръжката на нашия културен институт в Братислава. Тук българската държава не разполага със сграден фонд за предоставяне, както е в повечето от останалите европейски градове, а се плащат наеми както за помещенията на самия институт, така и за жилищата на работещите в него, командировани от България служители. Не можем да не си припомним, че поради чиновническо безхаберие и политическо късогледство на предишни правителства, за България е била загубена една от най-хубавите сгради в стария център на града, където се е помещавал дълги години Българският културен и информационен център. Всякакви оправдания с липса на пари за закупуването й са неуместни, защото са били предлагани изключително изгодни условия за сделката, а само за няколко години със спестени наеми и приходи, които биха се взели от нея, сумата щеше да се изплати. И сега там, в непосредствено съседство със сградата на Комисията на Европейската общност в Братислава, можеше да бъдат и българското посолство, и БКИ.

Въпросът за трайно решаване на проблема със седалището на БКИ в словашката столица продължава да стои открит. Само след малко повече от 1 година изтича договорът за наемането на сегашните помещения (общинска собственост), след което вероятно наемът ще бъде увеличен до такава степен, че БКИ да бъде принуден да се премести. А това в най-добрия случай максимално ще затрудни дейността му в бъдеще. (Подобен случай вече имаме с нашия институт в Прага.) Затова, колкото и да е трудно от финансова гледна точка, трябва да се вземе решение и да се започнат преговори със словашката страна за закупуване на помещенията, в които сега е средището. Без да имат невероятните предимства на предходната сграда, те са подходящи по обем и функционалност и са с добро местоположение. Изгодите от една такава сделка биха били многобройни. Ако тази възможност и този път се пропусне, може би с право един ден нашите деца ще ни смятат за безотговорни. А представянето на българската култура в чужбина и по-точно в сърцето на бъдеща обединена Европа не заслужава такава съдба.

Българската литература

© 2001 Литературен форум