Литературен форум  

Брой 19 (460), 15.05. - 21.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Емил Бабин

 


Приливи

Време за подпалване на камъни

Приливите се чупят в огледалата
От време на време ми те връщат
обратно като вълна която
се разбива в моя страх

А после вятър опъне гребен
и нахлуе в тревите

И ние веднъж ще тръгнем
с всички които носим в душите си
След радост дълбока

Последният рак
вече блуждае в потока


Лед

Виждам от прозореца лебедите –
възвишена флота
египетска.

Ледът се шири сънливо,
искрящо, на кремък.

Лицето на рибата зрее
в кухите вкаменелости.
Дъното е пренаселено.


Тържеството на ножовете

Радавската равнина
обезобрази върха.
Всеки си спомня за нея.

Мирише на чесън от кухнята:
тържество на ножовете
в пресния разрез.

Пометено преди неделя.

Миналата
имаше панихида след сватба.

Царевиците стърчат
като минарета.
Слънцето се кланя
на тъмнината.



Лимон

Пролетен ден като лимон.
Сякаш раздава на авлигите ноти.

Пеят с вятъра,
с устните пеят.

Мъж невеществен
с револвер под сакото
свири за сетен път
с цигулка по ноти.

Пролетен ден като лимон.

Превод от словашки Вътьо Раковски

Българската литература

© 2001 Литературен форум