Литературен форум  

Брой 19 (460), 15.05. - 21.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Бунин

Окаяни дни

Продължение от брой 18

Одеса, 1919 г.

 

17 юни

На Дерибасовска улица има нов плакат: прост мужик с брадва и работник с кирка яростно млатят по плешивата глава отчаяно гърчещ се дебел генерал, пронизан от щика на тичащ червеноармеец; надпис: "Бийте, момчета, не го жалете!" Това отново е работа на "Политуправлението". А на прага на същото това заведение срещнах излизащия от него С. Юшкевич, който равнодушно ми каза, че болшевиките са си върнали Харков.

Тръгнах като пиян към къщи.

През нощта

Малко се поуспокоих. Всички ме уверяват, че това са глупости, дето Харков е взет обратно. Отгоре на това казват, че Деникин е завзел Екатеринослав и Полтава, че болшевиките евакуират Курск, Воронеж, че Колчак е пробил фронта им в посока Царинско, че Севастопол е в ръцете на англичаните (десант от 40 000 души).

Вечерта излязох на булеварда. Първо поседях с жената на С. И. Варшавски и с дъщеря му. Тя е скаут. На въпросите отговаря веднага, кратко и рязко, както често правят госпожиците на нейната въраст. Розовият сърп на младия месец в тънкото залезно небе над Воронцовския дворец, бледо, нежно, леко зеленикаво небе, вида на това мило, жадно четящо момиче и опровержението на болшевишките слухове за Харков – всичко това болезнено ме умиляваше.

Разказваха: малко след като миналата година в Одеса пристигнали германците, "другарите" им поискали разрешение да организират бал до сутринта. Германският комендант с презрение свил рамене: "Удивителна страна е Русия! От какво й е толкова весело?"

18 юни

"Последната отчаяна схватка! Всички в строя! Черните облаци са все по-гъсти, граченето на черния гарван – все по-силно!" – и така нататък.

В Киев Раковски изнесе доклад за международното положение: "Революцията обхвана целия свят…Хищниците се бият за плячката… Ще удавим в кръв контрареволюцията в Унгария!" И по-нататък: "Позор! В Харков четирима деникиновци предизвикаха неописуема паника сред нашите многочислени ешелони!" И като венец на всичко: "Падането на Курск ще бъде гибел за световната революция!"

* * *

Току-що бях на пазара. Тича някакъв бродяга, в ръцете му – извънреден брой на вестника: "Взехме си обратно Белгород, Харков и Лозовая!" – Буквално ми притъмня пред очите, едва не припаднах.

19 юни

Вчера на пазара няколко минути усещах, че мога да припадна. Такова нещо никога не ми се беше случвало. После ме обзе тъпота, отвращение към всичко, пълна загуба на вкус към живота. След обяд посетих Щ. Там бяха и Лурие, Кауфман. Никой не вярва на телеграмата, напечатали са я по заповед на Изпълкома, по настояване на Фелдман. Аз купих тази телеграма, за да претегля всяка дума. Всяка дума реже като нож, преобръща душата ми: "Бюлетин на Известия до съв. раб., сел. и червеноарм. Депутати. Червените войски отвоюваха обратно Харков, Лозовая, Белгород. По пряката линия на 18 юни в 1 ч. 35 мин. От Киев радостна вест: Харков, Лозовая, Белгород са изчистени от белогвардейските банди, които панически бягат. Съдбата на Деникин е решена! В Курск пролетариатът ликува. Мобилизацията преминава в небивал подем. В Полтава цари ентусиазъм…" И така, победа на територия от 500 версти. "Ентусиазмът в Полтава" би следвало да покаже, че тя е цяла и запазена. А слуховете са съвсем различни: нашите са завзели Камишин, Ромодан, Никопол.

Днес все пак скочих в седем и купих всички вестници до един: "Циркулиращите слухове за превземането обратно на Харков, Лозовая и Белгород засега не се потвърждават…" От радост не повярвах на очите си.

Преди обяд се отбиха Розенбергови. Страшно! Те са напълно спокойни – е, какво от това, "слуховете засега не са потвърдени", голяма работа...

20 юни

"На запад бушуват вълните на революцията... Деникин е понесъл веригите на мизерното робство... Чрез бесния натиск но белогвардейските банди върлува безумен, нечовешки терор... Беззащитният пролетариат е подложен на грабеж от озверелите банди... Трябва безмилостно да бъдат смазани с мазолеста ръка контрареволюционните гадове на фронта и в тила... Нужен е безпощаден терор срещу буржоазията и белогвардейската измет, срещу изменниците, заговорниците, шпионите, пъзльовците, мошениците... Трябва да бъдат отнети от буржоата излишните пари, дрехи, да се вземат заложници!"

Всичко това, заедно с "мазолестата ръка", която е длъжна да "смаже гадовете", вече не според вестниците, а съобразно призива на "Народния комисариат по вътрешните работи на Украинската Социалистическа Република".

"Ние оставихме Константиноград... Харков е завзет от скитаща банда… Завземането на Харков не предостави на Деникин очакваните резултати... Ние оставихме Короча… Ние оставихме Лиски... Противникът ни отряза западно от Царицино... Румънското правителство се мята в предсмъртна агония... Германия е в разгара на революцията… В Дания революцията придобива застрашителни размери... Северна Русия се храни с овес, с мъх… В стомасите на падащите и умиращи по улиците работници биват откривани парчета от одеяло, парцали... Помощ! Удари последният час! Ние не сме хищници, не сме империалисти, ние не придаваме значение на това, че отстъпваме на врага територии…"

В "Известия" има стихове: 

Другари, колелото се затвори!
Да хване пушка, който е със нас!
Пожар в дома, пожар в дома, мой братко,
във пламъци е покривът над нас!
Хвърли паницата с чорбата!
До плюскане ли ти е, друже мой?
Кръвта на близките загива!
Камбано, бий, трещи, камбано!

А относно "паницата с чорбата" работата е лоша. У нас във всеки случай от недояждане непрестанно ни се вие свят. На пазара има цели тълпи търгуващи със стари вещи, седящи направо на камъните, на паважа и само тук-там купчини гнили плодове и картофи. Реколтата тази година около Одеса е направо библейска. Но мужиците не желаят да прибират нищо, в коритата на свинете наливат мляко, играят си на топка с тиквите, а да ги приберат не щат...

Сега отново отиваме в архиерейската градина, ходим често там, единственото чисто, тихо място в целия град. Гледката оттук е необикновена, печална – напълно мъртва страна. Отдавна ли пристанището се огъваше от богатство и многолюдност? Сега то е пусто, трън да завъртиш – все същата мизерност на всичко, което все още се намира някъде около пристана, ръждиво, олющено, окъсано, на Пересипа стърчат отдавна угасналите комини на заводите. И все пак в градината е чудесно, безлюдност, тишина. Често влизаме и в църквата, и всеки път до сълзи ни омайва пеенето, поклоните на свещенослужителите, каденето, цялото това благообразие, пристойност, светът на тези благост и милосърдие, където с такава нежност се утешава и облекчава всяко земно страдание. И само като си помислиш, че преди хората от онази среда, към която принадлежах и аз отчасти, ходеха в църква само на опело! Почина член на редакцията, завеждащият статистиката, приятел покрай университета и изселването… И в църквата през цялото време имах една мисъл, една мечта: да изляза за една цигара. А покойникът? Боже, до каква степен нямаше никаква връзка между неговия минал живот и тези погребални молитви, този венец на костеливото лимонено чело!

 

* * *

P. S. Тук прекъсват моите одески бележки. Следващите листчета бях закопал така добре на едно място в градината, че преди бягството си от Одеса в края на януари 1920 г. не можах по никакъв начин да намеря.

Превод от руски: Милена Димова

Българската литература

© 2001 Литературен форум