Кратка история на Българското възраждане
За специалиста и за широката публика представляват интерес съжденията върху част от жилавите непродуктивни тенденции в развоя на българската историопис по проблемите на Възраждането, които — по мнението на автора — подлежат на преосмисляне. Навлизайки в такива инфарктни зони като остарелия терминологичен апарат на знанието за епохата, двупосочната взаимност-противостояние българи/мюсюлмани в пределите на Османската империя, "Сан-Стефанската илюзия", опитният историк настоява да четем националната си история не само в сянката на националните митове и илюзии, а и в светлината на обективните исторически процеси, разгръщащи се по това време на Балканите и в цяла Европа. Книгата прави приятно впечатление с балансирания подход по отношение представяне фактите на политическата и културната история. Любопитните детайли, свързани със стопанския кипеж, точните констатации по отношение разместванията в социалните пластове, очеркът за всекидневието на възрожденския българин, конкретизирането на политическите претенции, лансирани в пределите на мирното църковно-национално движение — това са част от повествователните ракурси в книгата, които ми дават основание да я окачествя като успешен нов прочит на старата проблематика за националния ни развой в пределите на многоликия ХIХ век. Прочит, който лично за мен представлява позитивна професионална провокация по посока на нови изследователски търсения. "Кратка история на Българското възраждане" е книга, устремена към по-широко проблематизиране предисторията на бунтовната 1876 година в контекста на тезата, че независимо от високата цена на саможертвата, българското военно поражение в хода на Априлското въстание е фактическа предпоставка за една политическа победа. Победа, довела до възкресението на българската държавност в периода 1877-1879 година. |
![]() |
© 2001 Литературен форум |