Литературен форум  

Брой 19 (460), 15.05. - 21.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  С България в Словакия

Милчо Василев Милчо Василев е роден в Горна Оряховица. По професия е авиомоделист. Живее в Кошице от 1987 година. Има свой частен сервиз за офис-техника. Заместник-председател е на българската организация в Кошице от шест години. Има три деца, които учи на български език.

 

- Как попаднахте тук и определяте ли се като българин?

- В Словакия съм по крайно банална причина – ожених се за жена от Кошице. Запознахме се по време на едно състезание в Словакия, към което бях ангажиран като авиомоделист. Участвам в организацията на българската общност тук от носталгия по българската култура и традиции. Човек, колкото е по-далеч от страната си, толкова повече започва да я обича. В България, например, не слушах българска народна музика, а тук домът ми е пълен с касети и компактдискове.

Аз съм българин и в Словакия. Както и моят дядо, който е от т. нар. бели гърци, дето ги изселваха. Той завинаги си остана бай Тошо Гърка. Аз пък винаги съм си оставал и ще си остана, че и моите деца, Милчо Словака. Българин, живеещ зад граница, никога не може с точност да каже какъв е. Тук, например, той се чувства българин, но останалите го смятат за словак.

- Чувствате ли се откъснат от социалния живот в родината?

- Всеки път, когато в България се провеждат избори, ние тук имаме изборна комисия. Изискваме я по процедурния ред. Аз лично се информирам от електронните издания за ситуацията в България и съм наясно. Често ползвам информация от сайта на Агенцията за българите в чужбина.

- Как финансирате проектите на българската организация в Кошице?

Дейността ни тук е голяма. Да не се изхвърлям, но смятам, че имаме поне пет пъти повече български културни събития, отколкото в Братислава. Преди време заедно с Българския културен институт внесохме изложба български икони, която премина при изключителен интерес. Управата на самия музей, който я представи, призна, че от години насам това е най-успешната експозиция. Колкото до финансирането... Нашата дейност се финансира от Словашката република. Втора година не сме получили нищо. Миналата година парите бяха определени, изпратени по банкова сметка, но беше ни забранено да се ползват, докато не се уточнят отношенията между братиславската организация на българите и останалите нашенски формации в Словакия. Тогава те бяха девет, в момента са 11. И поради конфликт между две от тях, парите не се усвоиха. Този факт провали много от нашите прояви в Кошице. Най-много ме боли за отменените коледни тържества за децата. Още съжалявам, че не финансирах този проект сам. Защото бъдещето на българщината в Словакия е в децата.

ЛФ

Българската литература

© 2001 Литературен форум