Литературен форум  

Брой 19 (460), 15.05. - 21.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

За старобългарския език и за България

С Улрих Тайсен разговаря Оля Стоянова

 

Улрих ТайсенУлрих Тайсен е роден на 1 юли 1963 г. в Дортмунд, Германия. Израснал е в Бамберг. Завършва славянска филология и музикознание в университетите във Вюрцбург и Залцбург.

През 1991 г. защитава докторат по историческо езикознание, специалност "Българистика". От 1994 г. е асистент в Института по славистика към Залцбургския университет.

В момента е в България и събира материали и литература за хабилитационния си труд. Преподава освен това в НБУ старобългарски език и история на органното изкуство.

Предстои премиерата на последния му труд - "Немско-старобългарски речник", издание на "Проф. Марин Дринов".

- Какво още не знаем за Вас?

- Това, което аз наричам своя втора професия и понякога второто си "Аз". Идвах в България още през 1989 и останах до 1990 г. Бях в органния клас на Нева Кръстева. Дори само за да мога да се упражнявам на орган в Музикалната академия, да не губя формата си като органист. Тогава разбрах, че освен в зала "България" тук има и други органни инструменти. Тогава бяха седем, сега са девет. Най-ценният инструмент е в католическата църква в Русе от началото на ХХ век, но за съжаление в момента е в такова състояние, че не може да се свири на него. Аз и мои приятели-органолюбители от Швейцария и от България се опитваме да събудим българското съзнание за това културно богатство.

От повече от 1000 инструмента в момента съществуват само 10. Поради това русенският орган не е само от българско значение. Търсим спонсори за реставрация на този ценен и напълно запазен орган.

- Днес е напълно в реда на нещата хората да учат немски или английски език. По-интересно е обаче какви са мотивите на хората като Вас, които се насочват към по-малките и непопулярни езици...

- Това според мен не е до популярността и има псевдоикономически аргументи. В момента всичко трябва да бъде масово и евтино.

Ако трябва да се връщам още в самото начало... Захващането с българския език, честно казано, в началото беше някакъв стремеж към екзотизъм. Преди това учих руски език още в гимназията и моят преподавател ми предложи да се занимавам по-сериозно със славянски езици.

Тогава реших да уча Славянска филология и музикознание във Вюрцбургския университет. Още тогава избрах да уча като втори славянски език - български, но там можеха да ми предложат само сърбохърватски език. След две години реших да се преместя в Залцбургския университет, където беше единственото място от австрийските университети, където можеха да ми предложат пълен курс по българистика. И това не е само езиково обучение, но и езикознание, литературознание и култура. Имах и още мотиви, но те са по-скоро лични. През Втората световна война баща ми се е запознал с българи. Или по-точно - с българки. Това става във вече полуразрушения Мюнхен. Това е бившата секретарка на "Гьоте-институт" от Стара Загора. След 9 септември тази жена е лежала двайсет години в затвора заради сътрудничество във "фашистка организация". Едва през 1977 г. успяхме да възстановим този контакт. Може би по това време започнах редовно да идвам в България. И тези пътувания не всеки път бяха свързани само с научната ми работа...

Освен това имах и други мотиви. Познавам много хора, които учат славистика, но голяма част от тях са изцяло русисти. Занимават се само с руска литература, руска история... Аз реших, че и по-малките славянски езици трябва да имат свои специалисти, които да са се отдали изцяло на тях.

- Кога за пръв път бяхте в България?

- През 1986 г. в рамките на една екскурзия от Вюрцбургския университет. Тогавашната лекторка по български език от университета в Залцбург по-късно реши да ме изпрати на летен семинар в България. Първия път бях в София, следващите две години - във Велико Търново. Най-дългият ми престой в България беше в годините на промяната.

- Познавате и предишната България - преди промяната. Познавате и България - сега... Какви са разликите?

- Тогава и сега. Нещата са се променили. Дори вчера казвах на приятелите си, че положението е парадоксално. От една страна - вижда се много хубаво развитие напред, но само на пръв поглед. Достатъчно е да се погледнат само магазините, кафенетата, за да се разбере, че градът цъфти и всичко се движи напред. И хората от Запад, които могат да си позволят много от тези неща от витрините, са удивени, че има всичко, от стандарта. Много хубави ресторанти, където готвят добре, добра кухня, много витамини... И само когато човек случайно се заговори с таксиметровия шофьор или с приятели - разбира, че все още има много нерешени икономически и социални проблеми. Тук чух един виц за Тодор Живков. Когато той бил на официално посещение в Индия му показали факири. И той въобще не се изненадал, нищо не му направило впечатление. Когато го попитали, той казал: "Ние в България имаме 8 милиона население и 8 милиона факири." "Ами защо?" - го попитали. "Защото всеки българин печели по 100 лв. на месац, а харчи 300".

Иначе това, което ми харесва сега в България, е, че атмосферата е много по-свободна, може да се дискутира с хората, да се разговаря за всичко. Аз се чувствам тук почти като в Австрия. В човешко отношение.

- На 21 май ще бъде премиерата на "Немско-старобългарски речник", на който Вие сте съставител. Тежка работа ли е съставянето на подобен речник?

Това е първият речник от сега жив език на старобългарски. Защото в обратна посока има много такива трудове. Първият речник излезе през 1991 г. по предложение на проф. Кронщайнер. Сега държа в ръцете си второто издание, което е подобрено. Материалите са събрани съвсем отново, всяка дума е проверена в ръкописите, в текстовете, използвал съм нови извори. Защото мнението на специалистите за старобългарския език вече е друго. Преди старобългарският език се разглеждаше като език на ограничен брой паметници и надписи от Х-ХI в. Още от 60-те години започва да се разпространява мнението, че старобългарският не е само език на един ограничен период, но е третият класически книжовен език на Европа, третият език на Eвропейското средновековие. Той започва да се разглежда и като наднационален и надрегионален език на т.н. Slavia orthodoxa...

Иначе цялата работа по съставянето на речника ми отне 5-6 години. Странното е, че всеки път, когато го отварям, откривам все повече нови неща, които искам да добавя. Хубавото е, че речниците и енциклопедиите са неща, които непрекъснато се обогатяват и донаписват.

Българската литература

© 2001 Литературен форум