Литературен форум  

Брой 19 (460), 15.05. - 21.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислава Костова

Ключът

 

Секс и Смърт. За миг поисках да затворя очи, да се абстрахирам от залата, от актьорите, времето. Само да слушам думите, достатъчни, за да създадат картина в съзнанието ми. Направих го, затворих очи и беше... далече, като да гледам през телескоп, на изток. Виждах къщата и дърветата, жената, трепкаща в очакване... Мъжът, влюбен и отдаден страстно на удоволствието преди края, съзнателно, но без да си признава ускоряващ своята смърт. Любовникът, катализатор на чувствата им, възвръщащ им изгубената младост.

Дъщерята... Отворих очи. Пред мен отново бяха актьорите Янина Кашева и Георги Новаков, гърчещи се в страстите на своите герои.

Пулсиращата красота на болката усетих в тази пиеса. Двама съпрузи откриват за пръв път, след дълги години брачен живот, насладата на това да са заедно, чрез едно момче. Побеждават абсолютното отчуждение, мъжът чрез любов и ревност, жената чрез омраза и любов. Смъртта е неизбежното и единствено, към което вървят. Сексът е пътят, в който те намират смисъл и удовлетворение. През цялото време се усеща и властта на това, че никога няма да ти се отдадат наистина, ако си напълно отдаден в любовта. Разрушителен дух и опияняваща жестокост се разкри пред публиката, украсявайки, а не изкривявайки образите. Като поет на мрака Джун Ичиро ни водеше пез тайните коридори на подсъзнанието.

"Ключът" е адаптация по новелата "Каджи" (1956) на съвременния японски писател Джун Ичиро Танидзаки. Преводът на текста е от Дора Барова, а сценичният вариант от Стойчо Мазгалов. Постановката е на проф. Здравко Митков на сцената на общински театър "Възраждане". Премиерата беше на 22.04 тази година и ще се играе отново на 26.05. Сценограф е Невяна Кавалджиева.

Проектът е смело начинание. Един от конфликтите в творчеството на Танидзаки е между Запада и Изтока, западните влияния и източните традиции. Сблъсъкът между древното и модерното. Изгражда идеята, че древното ще победи.

Интересно е да се види японската емоционалност, пресъздадена от български актьори. Въпреки нционалните различия текстът лесно достига до европейската душевност, а и до всеки човек. Танидзаки е съвременен автор, принадлежащ към световната модерна култура. Повлиян е от Едгар Алън По и френските декаденти, но освен това творбите му са уникални произведения и отричане на Запада.

Джун Ичиро е роден на 24 юли 1886, починал е на 30 юли 1965 година. Първите му разкази са "Татуировка" - 1910. Пише предимно новели, също поезия и лирика. През 1932 вече е един от модерните класици, а през 1934 получава голямата награда на критиката. "Ключът" е написан като дневници на двама съпрузи, описващи сексуалните им отношения. По-късно (1961-1962) написва и "Дневникът на един луд стар мъж", описващ секса на еден старец с доведената му дъщеря. Танидзаки е роден в Токио, но живее и в Осака. В много от произведенията си изследва културните различия на градовете. Една от най-важните теми на Джун Ичиро е "вечната жена", вдъхновението на мъжа. Други са жестокостта и силата на разрушението.

Чрез тази постановка театър "Възраждане" и творческият екип на представлението дават много на българската публика, като я запознават с този автор чрез изкуството на театъра. Актьорството е майсторство, създаващо чувства, а текстът е пълен със страсти.

Някои хора вярват само в секса и смъртта - и двете идват внезапно, а когато се случат, остава твърде малко място за съмнение.

Българската литература

© 2001 Литературен форум