Литературен форум  

Брой 19 (460), 15.05. - 21.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Вера Прокешова
(1957)

 


По обед, след дъжд

Гледаш навън: твърди
насапунени стрехи,
далечен плавателен пясък –
нагънат, тръпчив.

Всичко вън от тебе е
близо. Скубят косите си
механизираните дървета,
ламарини и светлини.

Вярно. Сама съм, но можеш ли
да бъдеш близо, на ръка
разстояние, долу,
без нощното
хармонично
стъкло.


Общо взето

Зная за всичко мое, което
ще дойде. Кога, как,
с кого. Не мисля за нищо.
В края на краищата подир
дълга и суха зима ще падне
сняг. И макар и само
веднъж, за кратко макар,
предопределен. На равни
искрички. За всички.


ЖП разписание

В юлските нощи
до прозореца сухо пада
душният липов месец
над вездесъщата тишина.
Изведнъж ти става приятно,
че в дванайсет, в три
на равномерни интервали
ще чуеш влак: равномерни
ритмични движения
в хоризонталната тъмнина,
просветлява, сблъскват се
една в друга
и приятно ти е дори
да не заминеш.


По-силният, по-слабият

От тях Х-ът знае какво може, как
и кога. Знае кой е другият.
Гледа от тапицираното кресло
известна пиеса: словото, жестът,
развиделяването на сцената,
леките кулиси. Някои роли
се дублират, вали понякога
над дългите тротоари на града.
Х-ът е доволен. Когато трябва
отстъпва. За седмица. За час.
По принцип нещата трябва вън
от него, без него обаче не.
Усмихва се – тук, вкъщи. Без-
участно. У-ът ходи и се усмихва.
Асфалтът блести под нозете му.


По часовник

Всичко, което искаше, от което
нямаше как да се измъкнеш,
дойде. Ти се надяваше,
измисляше си хубави следобеди
по кръглия херметически
часовник.

Багрите не затихват: компактно
слънце, плющяща вода.
Пустота.

Хубавото не расте между вас,
макар и да се натрупва:
интересно, свое, все по-изолиращо
от света. От лицето ви.
Нямаш какво да спечелиш
от определен зрителен ъгъл:
в началото като в начало.

Превод от словашки Вътьо Раковски

Българската литература

© 2001 Литературен форум