Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Августа Манолева

Цигулката обича да е галена, тогава свири най-добре

Йоана КаменарскаМалцина са щастливите българи, минали през Залцбургския университет за музика “Моцартеум”. Около световноизвестния цигулар и педагог Руджиеро Ричи, който от 70 години не се е отделял от инструмента си, се въртят 20-тина таланти, лично подбрани от специални прослушвания. 5-6 са учениците от близкото му обкръжение. ЙОАННА КАМЕНАРСКА е една от тях.

 

Августа Манолева – Обикновено цигуларите имат злата участ да сменят много преподаватели с различни изисквания и концепции, при теб те са само трима...

Йоанна Каменарска – Нещата при мен се стекоха много благоприятно – различните преподаватели се паднаха в необходимата възраст. Нямаше големи сблъсъци помежду им както по въпроса за постановката, така и в начина на преподаване. Всичко беше последователно.

А. М. – Какво успя да вземеш от всеки един?

Й. К. – Йоаким Атанасов постави основата на моята техника, даде ми мотивация, с него спечелих първите си конкурси (тогава Йоанна е на 10 години, през 1988-а, а наградите са две: от Провадия – "Светослав Обретенов" и "Коциан" в Чехословакия). Бях в V клас, когато преподавателят ми замина за чужбина. С Йосиф Радионов се познавах от съвсем малка. И сега помня как 4-5 годишна му ходех на концертите. Веднъж даже накарах майка ми да отидем в Перник. Свиреха с Ангел Станков. Затова и първата ми мисъл беше да се преместя при него, а и той ме поиска за ученичка. Йоско (така, с малките им имена, обикновено се обръщат към своите преподаватели, когато ги обичат) умее да привлича учениците около себе си, да създава атмосфера. Всъщност той ме изпрати при Руджиеро Ричи. Първата година заминахме пет души, но не ни взе за активни участници в майсторския клас. Имаше голяма конкуренция, много добри цигулари, а работеше само с по десетина човека. Като видях какво е нивото по световните сцени, защото това бяха цигулари най-вече от Западна Европа, които свирят доста изявено, страшно се мотивирах за следващата година. Заминах сама и успях. Курсът протече много интензивно. В края му имаше заключителен концерт-конкурс с 4 специални награди, разпределени между десетте участници. Аз спечелих две от тях – записи с престижни немски оркестри. Това беше през април 1995 година, а през октомври заминах за Залцбург вече като ученичка на Ричи. За мен е невероятен късмет да попадна на човек, който носи гения в себе си. Има много талантливи, добри музиканти, но гении няма толкова много.

А. М. – Кога ще чуем нещо композирано от теб?

Й. К. – Не знам дали имам този новаторски дух, който се търси в днешно време по посока на експерименти в класическата музика. Много ми се иска обаче един ден да пиша каденци към любимите ми концерти.

А. М. – Каква е насоката в развитието на класическата музика?

Й. К. – В днешно време има много експерименти не само с цигулката, която навлиза в попсферата. Мисля, че музиката ще поеме по друг път, по-интересен. Може би ще бъде някаква симбиоза между инструментите, които познаваме, а вероятно ще се направят и нови технически възможности. В близките 50-100 години музиката ще направи очакван поврат. Трябва да се получи някакво синтетично изкуство, свързано с картина, светлинни ефекти, но не единствено към попсферата. Приятелят ми е певец – бас баритон, има тонстудио, обича да композира, непрекъснато се занимава с новаторски неща, покрай него и аз се запалих по новата вълна.

А. М. - Като че ли цигулката тип "Страдивари" вече ограничава съвременния музикант, все по-често ни убеждават в това.

Й. К. – Паганини е направил революция за своето време. Гениите като него са довели цигулката до нейното най-високо развитие, оттам нататък за този инструмент няма повече какво да се открие. В съвременната музика съм чувала разни ефекти, граничещи с преувеличеното – дращене, звуци без никаква връзка. Важното е да се запази природата на цигулката, а не да се изкриви, както експериментират повечето съвременни композитори. Затова трябва да се създаде един нов инструмент, издръжлив на всякакви други начини на звукоизвличане. Професор Ричи често обича да казва: "Човек, който удря цигулката, навярно удря и жена си вкъщи".

Българската литература

© 2001 Литературен форум