Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Гергана Лукова

 

Севгюл

Тя е любима песен.
Минава уж мимоходом,
а сякаш винаги си я пял.
За секунда те сразява
или прегръща.
Любимата песен е просто любима –
не иска въпроси!


* * *
Последната улица
на града
е тази, по която
нощният
пътник няма представа
за пътя си.
Най-тъмна,
без пълнолуние
и звезди,
без крайпътен камък –
в случай на озлобено
куче,
без сенки
отминаващи.
В последната улица
на града
пътникът трябва да
си спомни
как се слуша
за да чуе
единственото доказателство,
че е там –
часовникът
на къщата.


* * *
Не искам да имитирам времето –
неговото непрестанно желание.
Или пък времената –
в настроение да ме поучават.
Не искам да имитирам "любовта",
измислена от някой изтънчен познавач.
Ще мога ли да съхраня душата си
и мислите безформени,
без да ги загубя?

Българската литература

© 2001 Литературен форум