Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Старобългаристиката в Сегед

Пламен Панайотов разговаря с проф. Имре Тот

 

Проф. Имре Тот е роден на 21 май 1932 г. в гр. Карият. През 1967 г. защитава докторска дисертация. От 1985 г. е доктор на филологическите науки. Автор на фундаменталното изследване "Руската редакция на старобългарския език от края на ХI и началото на ХII век", издадено от БАН, София, 1985, и на книгите "Константин-Кирил и Методий. Живот и дейност", "Въведение в славянското езикознание", "Кратка сравнителна граматика на славянските езици" и други.

 

- Професор Тот, как се насочихте към старобългаристиката?

- В университета следвах руска филология. Във втори курс имахме един професор, който четеше описателна граматика на руски език. Разглеждаше проблемите в исторически и в съпоставителен план. Често даваше примери от старобългарската граматика. От него разбрах важността на тази дисциплина, значението й за историята на отделните славянски езици. После прочетох "Старобългарска граматика" на Лескин и с още няколко души започнахме да изучаваме старобългарски език. След като завърших, имаше пречки да запиша аспирантура и станах учител, но продължих заниманията си с тази дисциплина.

- Усвояването на един фундаментален предмет е сложен и продължителен процес. Много важно е да чувстваш подкрепа от страна на преподавателите, научния ръководител, утвърдените имена.

- Да, разбира се. Аз имах късмета да се срещна с най-добрите представители на унгарската и чуждестранната славистика. Още в четвърти курс се запознах с акад. Ищван Кнежа, след това с Емил Балецки. Специализирах при А. М. Соколова, научен ръководител на докторската ми дисертация беше И. Я. Черних. След смъртта на акад. Кнежа работих под ръководството на проф. Ласло Ходрович. Учил съм се при Франтишек Славски, при В. Колесов. Шест месеца бях стипендиант на акад. Вл. Георгиев. Слушах лекциите на проф. Кирил Мирчев, Ив. Леков, Ив. Дуйчев, акад. В. Георгиев. Всички много ми помагаха.

- Какво Ви накара да се заемете с изучаване на Кирило-Методиевото дело?

- Акад. Кнежа беше първият, който ме насочи към тази тема. Даде ми "Панонските жития" (издание на Ал. Т. Балан), за да проуча книгата. Моят учител смяташе, че делото на Кирил и Методий е епохално и не може един млад славист да не го познава. По-късно започнах да чета курс лекции по този проблем. По време на специализацията си в България събрах доста материали. Така се роди книгата ми "Константин-Кирил и Методий. Живот и дело". Занесох я в Будапеща в едно издателство. Не познавах там никого и нямах много надежда, че ще я издадат, но имах шанс. Книгата излезе през 1981. Още същата година беше преведена в България. През 1991 направих второ, разширено издание, отпечатано в Сегед. Събрал съм много нови неща за трето издание, но кой знае дали това ще стане. При тази липса на средства.

- Господин професоре, разрешете ми да Ви поставя още няколко въпроса по тази тема. Как според Вас да наричаме езика на Кирил и Методий?

- От функционална гледна точка – старославянски (тъй като се е използвал като литературен език), от гледна точка на неговия генезис – старобългарски.

- Вашата книга за светите братя има подзаглавие "Въведение в славянската културна история". Защо избрахте точно този проблем за смислов център на работата си?

- Кирил и Методий са смятали, че в новопокръстените славянски области литургията трябва да се води на народен език. Затова създават славянската азбука и превеждат най-важните богослужебни книги. Така те отварят пред славяните пътя към културата. Когато говорим за генезиса на славянската култура, трябва да имаме предвид и дейността на Кирило-Методиевите ученици. След прогонването им от Моравия те идват в България, където са посрещнати много радушно от Борис-Михаил. Но тяхната дейност оставя трайни следи не само тук, а сред всички славяни. Затова аз се опитах да поставя разностранната дейност на двамата братя и на техните ученици в един по-широк контекст.

- Можем ли да кажем, че Св. Кирил е бил не само отличен филолог и писател, но и философ?

- Разбира се. Самите извори говорят за това. От "Пространното житие на Кирил" и едно друго житие на светеца (житието на Теофилакт), става ясно, че той е бил не просто монах, учител по граматика (ритор), а философ в съвременното значение на термина. Фактът, че книгата на Йоан Екзарх "Шестоднев" е повлияна от стила на Кирил, също говори в полза на тезата, че славянският апостол е бил действително философ.

- Професор Тот, с какво си обяснявате факта, че за сравнително кратко време Кирил и Методий и техните ученици създават един толкова богат литературен език?

- Първо, с това, че солунският диалект на старобългарския език е бил достатъчно добре развит, жизнеспособен. И второ – с литературния гений на Константин-Кирил. Той е познавал превъзходно византийската литература, писал е творби на гръцки. Има и още един важен момент: значението на преводаческата дейност на двамата братя и на техните ученици. Преводите обогатяват езика и водят до създаването на определена книжовна норма, която се фиксира в граматиките. След това идват вече самостоятелните оригинални произведения. В Унгария развитието на книжовния език минава през тези етапи. В България е същото. Само че тук ролята на граматическите съчинения се поема от преводите на Кирил и Методий, които създават канона, образеца за писателите. А такива прекрасни творби, като "Проглас към евангелието" и "Азбучна молитва", показват, че литературният език вече е достигнал изключителна степен на зрелост.

- Г-н професоре, кои въпроси, свързани с пребиваването на Методий в Панония, все още не са намерили задоволителен отговор?

- По време на сравнително краткия си престой в Панония Методий е живял в Блатен град (днешния Залавар). От трите църкви, за които знаем, че са свързани с неговата дейност, са намерени две. Не е открита третата църква. Намерена е обаче още една по-малка църква, построена от частно лице за частни нужди. За нея не се споменава в изворите.

- Пребиваването на Методий в Панония оставило ли е следи в унгарския речник?

- Да, има такива следи. Те присъстват в унгарската църковна терминология. С Кирило-Методиевата традиция са свързани следните думи: дякон, кръст, поп, жалба, събота, груб, коледа, поклонник. Още Янош Мелих посочва, че тези чуждици имат старобългарски произход.

- В Сегедския университет работи под вашето ръководство една група утвърдени слависти. Кои са най-важните книги и паметници, издадени от този колектив?

- В групата участват Ищван Феринц, прекрасен познавач на старобългарската литература, Михай Кочиш – езиковед, Агнеш Кациба, Ищван Пожгай – наш докторант, вече защити дисертация за редукцията на еровите гласни в "Сипайския патерик" – Габор Балаж, който написа едно много ценно изследване за склонението на съществителните в славянските езици. С моите колеги организирахме няколко българистични конференции в Сегед. Последната беше през октомври миналата година. За дейността ни може да се добие представа от сборника "Сегедската белетристика", Szeged, 1994. Един от най-важните трудове на нашата група е "Речник-индекс на руската редакция на старобългарския език" в три тома. През тази година предадохме за печат "Будапещенското евангелие" – среднобългарски паметник от ХIV в. (пази се в националната библиотека "Сечени"), и "Кюстендилския палимпсест" – паметник от ХII в. Интерес към научната работа проявяват и нашите студенти. В момента при нас се подготвят три аспирантки. Едната от тях работи по Кирило-Методиевата проблематика. Темата на нейната дисертация е "Славянската литургия в Чехия".

- Българските медиевисти помагат ли ви в издателската дейност?

- Да При работата върху "Будапещенското евангелие" съдействие ни оказаха Екатерина Дограмаджиева и Йордан Заимов. В отлични контакти сме с Боряна Велчева и Светлина Николова, която е директор на "Центъра по Кирило-Методиевистика". На научните конференции при нас са били Куйо Куев, Донка Петканова, Аксиния Джурова, Димитър Ангелов, езиковедът Благой Шклифов и други.

- Какви са перспективите за българистиката в Сегед?

- Имаме подготвени хора и опит, т.е. субективните фактори за едно добро бъдеще са налице. Обективните условия не са чак толкова добри, но да се надяваме, че нещата ще се оправят. За нас е много важно да чувстваме поддръжката на българската страна. Ние искаме не материална, а духовна, морална и научна подкрепа.

- От българските учени вие имате тази поддръжка. Надявам се, че ще я получите и от институциите. Дано разговорът ни помогне за това. Благодаря Ви за любезността да ни дадете интервюто!

 

Сегед, 9 май 2001 г.

Българската литература

© 2001 Литературен форум