Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Книги

 

Константин Косев, Николай Жечев, Дойно Дойнов.
Константин Косев, Николай Жечев, Дойно Дойнов. "Априлското въстание в съдбата на българския народ". Акад. издателство "Проф. М. Дринов". С., 2001

През 2001 г. се навършват 125 години от Априлското въстание. Авторите на "Априлското въстание в съдбата на българския народ" разглеждат Априлското въстание като кулминация на българското Възраждане. "През Възраждането българският народ натрупва колосална национална енергия, набира такава историческа инерция, която би могла да му осигури подобаващо успешно бъдеще. За жалост това не става. През изминалите 125 години възрожденската национална енергия бе разточително разпиляна в низ от злощастни обстоятелства" - пише в предговора на книгата.

В изследването са включени темите за масовата подготовка на въстанието, Гюргевския революционен комитет, Търновския, Сливенския и Врачанския революционен окръг, въстанието в Средногорието и Подродопската област, международния отзвук...

Това, което прави различна книгата "Априлското въстание в съдбата на българския народ", е фактът, че тя не е просто учебник по българска история. Не сочи само фактите и историческите данни. А дава отговори на исторически въпроси, преосмисля и обобщава.

"Смайващата дързост на априлци и тяхната мъченическа голгота полагат основите на съвременна България. Това най-голямо съдбовно събитие в новата ни история предопределя неговото силно респектиращо емоционално въздействие върху всички български поколения."

Стойчо Грънчаров
Стойчо Грънчаров"Балканският свят". Изд. "Дамян Яков". С., 2001

Идеи за държавност, национализми и развития от началото на ХIХ век до края на Първата световна война. Съпоставителен разказ. "Първият подтик за написването на тази книга възникна преди много години и както често се случва в България, в една кръчма, вряща от идеи... На масата бяха българин от Гостиварско, грък, турчин и арменец, все възрастни хора, все покойници. В хода на разговора арменецът ми каза, като си пиша историите, да не забравям, че освен българи на Балканите живеят още много народи. Другите на масата кимаха. Запомних съвета..." - така започва предговорът от автора на книгата. А иначе "... за Балканите са изписани необозрима грамада от изследвания. С изненада открих обаче, че сравнителните не са много."

Не са много и книгите, посветени на балканската история. Стойчо Грънчаров разглежда не само проблеми от българската история, но се спира на теми като румънските княжества, албанските чудатости, Владишката монархия, Сръбският случай: от стихиен бунт към държава, Първото сръбско въстание, Второто сръбско въстание, гръцкото общество, гръцката революция и създаване на "независима" Гърция и т.н.

"Историята може да се пише и се пише по много начини. Тя, разбира се, е наука, но според мен и много повече от това. За малцина изследвачи с въображение и дарба тя е и муза... Ясно ми е, че историята е и разказ. Опитвал съм се да го правя тук и там."

Най-голямото достойнство на книгата е, че прави опит да напише обща история на Балканите.


"Да мислим Другото - образи, стереотипи, кризи". Изд. "Кралица Маб". С., 2001

Съставител на сборника "Да мислим Другото - образи, стереотипи, кризи" е Николай Аретов. Самият сборник е резултат от международна интердисциплинарна научна конференция, организирана от Българското общество за проучване на ХVII век, Института за балканистика, Института за литература към Българска академия на науките и Софийски университет "Св. Кл. Охридски". Срещата е с голямо международно участие и сборникът включва изследванията на учени от България, Гърция, Албания, Румъния, Франция, Белгия, САЩ и Русия.

Открояват се два въжни проблемни възела в съвременния хуманитеарен дебат - идентичността и нейните измерения и от друга страна - националното и неговата същност и начините за осмислянето му. Пълноценното осмисляне на идентичността е възможно само ако се държи сметка за разнообразните отношения между Аз и Другия, между Ние и Те, за образите, които субектите на идентичността си създават в света около себе си.

Тази проблематика представлява интерес за различни научни дисциплини и присъства в изследванията на литератори, историци, етнолози, фолклористи, социолози и т.н.

Константин Косев.
Константин Косев. "Априлското въстание - прелюдия към Освобождението". Акад. изд. "Проф. Марин Дринов". С., 2000

Константин Косев е професор по Нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски", където чете общ курс по история на Българското възраждане. От 1982 г. е завеждащ секция "Нова и най-нова обща история" в Института по история към БАН. От 1996 г. е зам.-председател на БАН.

"20 априлий 1876 г.

Първият изстрел в Копривщица, възвестил началото на Априлското въстание. Една знаменателна дата в новата ни история. На този ден, след близо петвековно покорство, набрал сили и кураж, българският народ обявява тотална война на Османската империя. Това е началото на края."

Изследването на Константин Косев всъщност е нов прочит на историята на Българското възраждане. "Историографски проблеми на прехода към темата", "Материални и духовно-интелектуални предпоставки", "Поява на идеята за общобългарско въстание", "Превръщане на идеята за всенародно въстание в политическа стратегия" и "Началото на нова политическа криза в Османската империя", "Гюргевски революционен комитет", "Начало и ход на бойните действия", "Международен отзвук" са една част от темите, застъпени в книгата.

Българската литература

© 2001 Литературен форум