Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Милена Димова

"Поданиците" в Либия - изоставени

Либийският Народен съд отложи за 2 юни делото срещу шестимата български медици, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца. След този срок съдът трябва се произнесе по новите искания на защитата. Делото фактически не започна по същество, но съдебната процедура беше задвижена. Много неща този път бяха различни. За пръв път заседанието на съда беше изнесено в друга сграда, в покрайнините на Триполи. За пръв път журналисти имаха възможност да присъстват в залата, да направят кратки разговори със задържаните, както и да правят снимки.

Адвокат Шейтанов в речта си пред съда изрази съчувствие към трагедията на либийските семейства, но подчерта, че подсъдими са две български майки, които имат по две деца и тяхната трагедия е не по-малка. Шейтанов постави три основни искания пред съда - за допускане на свидетели на защитата и за допускане на експертиза от международно признати експерти. Шейтанов поиска още шестимата българи да бъдат изслушани в залата, тъй като в първоначалните им показания имало много неистини. Според него, съдът трябва да научи за тези неистини, както и за причините да се появят те. За първи път в съдебната зала имаше и 7 чуждестранни журналисти, включително и на една либийска телевизия.

Адвокат Осман Бизанти от името на българското посолство внесе писмо за освобождаване на шестимата задържани под гаранция. Посолството гарантира за техния престой в Триполи и се ангажира да ги осигурява за съдебните заседания.

Съдът отложи изслушването на подсъдимите, но без да се произнесе пред кого и къде ще стане това изслушване. Той разреши всякакви медицински прегледи на задържаните, както и международни посещения, което трябва да означава и на роднините на подсъдимите.

Заедно с българите обвиняеми по делото са 9 либийци и 1 палестинец. Либийците са освободени под гаранция. Медицинските сестри Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Кристияна Вълчева и д-р Здравко Георгиев са подсъдими и по обвинение за действия, които са в противоречие с нормите и традициите в Либия.

 

Нека си припомним какви бяха реакциите ни, след като за първи път – през февруари 2000 година, се разбра, че задържаните български медици в Либия могат да бъдат осъдени тежко, включително и на смърт. Тази новина тогава сякаш парализира обществото. Потресе нас, същите, които отдавна бяхме претръпнали към ежедневните криминални хроники. Нямаше човек в България, който да спеше спокойно, мислейки за обвинените в СПИН-аферата медици. Мнозина се обръщаха към медиите с наивния въпрос няма ли разкрити сметки, на които да внесат лични средства, за да "откупим" сънародниците си. Лекарите в Хасково, Търговище, в цялата страна излязоха с отчаяни апели да се помогне на колегите им. Софийската адвокатска колегия предостави чрез Българската национална телевизия телефоните си за безплатни съвети към всички близки на задържаните в Либия. За първи път през последните десет години политиците забравиха междупартийните си разпри и обединиха силите си в търсенето на рационални дипломатически решения за спасяването на шестимата българи. За първи път и медиите се отказаха от бомбастични "сензации" и се съобразиха с молбата на правителството да не създават антилибийски настроения. Някак покрай ушите ни минаха всички останали новини - отравянето на Дунав с цианиди, интригите около БТК, скандалите с медийния съвет, смъртта на писателя Тончо Жечев. Дори увеличението на заплатите не предизвика особена радост. Дните минаваха под зловещата сянка на бесилото.

Позицията на българското общество тогава по трагедията на обвинените пет медицински сестри и един лекар стана прецедент в хрониката на последните години. Най-вече с това, че никой не зададе въпроса: А ако наистина са виновни за заразяването със СПИН на 393 деца? Едва ли има човек у нас, който да вярва в това. Президентът, министър-председателят, външният министър - хора, които трябваше да мерят всяка своя дума - категорично заявиха пред света, че нашите граждани са невинни. И направиха това преди да се запознаят с обвинителния акт и с материалите от следствието. Цялата ни дипломация се задейства да търси официална и неофициална подкрепа. През февруари миналата година България помоли дори Русия, от която се държеше на горделива дистанция, да се застъпи за шестимата обвиняеми. Тук - в страната, изведнъж на пълни обороти заработиха всички институции. Дори депутатите, които станаха пословични с вечните си отсъствия и закъснения, започваха заседания с два часа по-рано при пълна зала. Членовете на обществото ни, взаимно подозиращи се в корупция, кражби, измами и какво ли не, тогава като един застанаха зад позицията - български лекари не могат да заразят деца със СПИН.

На какво разчитахме тогава? На това, че живеем в цивилизован свят, където някои могат да приемат дори смъртно наказание, изпълнено по друг начин. Но смърт чрез обесване?! Разчитахме, че провеждането на всички съдебни процедури ще става в съответствие с правилата на международното право. Разчитахме, че на подсъдимите - виновни или не, ще бъдат осигурени всички права, полагащи им се като на чужди граждани. Вярвахме, че подписите, ратифициращи документите за защита на човешките права, не са автографи на разсеяни либийски политици. Защото ни изглеждаше абсурдна "правораздавателната" практика на средновековната Инквизиция.

Така беше през 2000 година. Към днешна дата делото вече е отлагано безброй пъти. Муамар Кадафи държа скандална реч, с която намекна, че това няма да е просто съдебен процес, а едва ли не външнополитически акт. Шестимата медици са зле здравословно. Лекарска помощ не им се оказва. Самите задържани признават, че са били малтретирани със средновековни методи, били са бити, измъчвани всячески, включително с електрически ток. Подсъдимите живеят в нечовешки битови условия, подложени са на постоянен психологически терор.

Какво прави България? Външно министерство, въпреки дипломатическия риск, не се поколеба да заяви ясно негативното си отношение към моментите в речта на Кадафи, които биха повлияли на процеса. Министърът на външните работи Надежда Михайлова се срещна с посланиците на арабските страни и ясно заяви, че България няма да приеме политически процес срещу своите граждани в Либия. Тя каза още, че обявяването на подсъдимите в изказването на Муамар Кадафи за извършители на престъплението непосредствено преди процеса се разминава напълно със световно приетия правен принцип на презумпцията за невинност до доказване на противното. Нашата официална позиция е, че поставянето на процеса в контекста на експерименти, поръчани от чужди сили, тъй като в речта се цитират ЦРУ, МОСАД, говори за политизиране на процеса и създава предпоставки за кампания срещу България и българските специалисти в арабските и африканските държави. Според външния министър аналогията, направена с процеса по делото Локърби, навява мисли за политически ходове, които целят да превърнат българските граждани в изкупителна жертва за разчистване на сметки с други държави.

България не се поддаде и на провокацията на Русия, подхвърлена чрез ефира на "Свободна Европа" от бившия руски военен разузнавач Виктор Суворов. Според него, чисто теоретично, руският президент може да каже на Кадафи да помилва и освободи българските медици, тъй като Либия дължи милиарди долари на Москва, които могат да й бъдат опростени. Според него, Путин иска България да го помоли за застъпничество и това да се превърне в крачка за завръщането й в орбитата на Русия. Той намекна, че Русия би имала изгода от екзекуция на българските медици, тъй като така ще накаже България заради близостта й с Америка. А на форум на високо равнище на африканските страни, посветен на борбата със СПИН, Суворов заяви, че теорията как вирусът на СПИН е разработен в лаборатория на ЦРУ и е подхвърлен на африканците, принадлежи на КГБ. С една дума – нека България престане да си другарува със САЩ и матушка Русия ще й спаси хората.

Колкото и подобни конспирации да намирисват на булевардни трилъри, е ясно, че те могат да окажат влияние, ако българската дипломация стъпи накриво. Най-малкото защото промиват жадното за сензации обществено мнение и му пречат да съсредоточи вниманието си в нужната посока. Но България вече се раздели с много от илюзиите си за "цивилизован свят" и "културно разрешаване на проблема", на които толкова държеше допреди година. На медиите ни също стана ясно, че толерантното отминаване на темата не само не помага на нашите в Либия, но и рискува физически да ги убие. Всички по-големи вестници, телевизии и радиа изпратиха екипи за отразяване на събитията в Триполи. Търси се помощ на всяко ниво – лично, официално, делово, във всеки аспект – медицински, юридически, дипломатически.

А какво прави в този момент най-новата политическа звезда на българския небосклон Симеон Сакс-Кобургготски? Отказва на министър Надежда Михайлова предложените среща и разговор за съдбата на нашите медици в Либия. Човекът с връзки по целия свят, с влияние в най-елитните кръгове, със способности да оправи България за 800 дни не желае да окаже съдействие за спасяването на живота на шестима от онези свои сънародници, които желае да управлява. "Трябва първо да се договорим", отвръща той на въпроса ще приеме ли срещата. Какво има за договаряне тук, така ли ще се договаряме занапред всеки път, щом стане въпрос за живота на български граждани? Нали ще докарва чужди експерти. Защо да не започне, например, с най-компетентните адвокати в света, които да командирова в Либия? Защо не започне със задействането на прословутите си международни контакти за успокояване на обстановката и осигуряване на нормална атмосфера за протичане на делото? Не като цар, политик, депутат, премиер, президент, а като човек, като българин. Всеки от нас, ако имаше такива връзки, не би се поколебал, нали? Но ги няма. Затова възниква въпросът: има ли ги всъщност Симеон Сакс-Кобургготски, след като отказва да ги предостави за решаването на толкова важен за българското общество проблем. Ако ги няма, значи е излъгал за тях. Ако ги има, но дозира употребата им само според личните си политически амбиции, значи този човек не е "месията", за който се представя, няма никакво отношение към "поданиците" си, за каквито ни е нарочил, и не е благият "бащица", какъвто го изкарват сподвижниците му. А просто хладнокръвен "шарлатанин", както не се поколеба да го нарече в прав текст вестник "Вашингтон пост".

Трагедията с обвинените българи не само не е приключила, а е в най-опасната си фаза. Всяка помощ ще е необходима и всяка грешка ще бъде фатална. Най-безчовечна обаче, ще си остане апатията. Защото цинизмът да се договаряш за спасяването на нечий живот е равен на престъплението да се пазариш за извършването на убийство.

Българската литература

© 2001 Литературен форум