Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Марияна Фъркова

Повярвалият

 

Стефан Бочев. "Повярвалият". Фондация "Българска наука и култура". С., 2000Няма да срещнете името на Стефан Бочев в нито един литературен справочник. Няма да го откриете и като член на някоя литературна групировка. Повечето от минаващите за "професионални писатели" и дори някои авторитетни критици ще ви кажат, че такъв автор няма. А той живее в своята "бърлога", както сам се изразява за жилището си в центъра на София, с подготвените си за печат ръкописи и бъдещи планове. Благодарение на фондация "Българска наука и култура", с активното участие на Венета Домусчиева и нейния екип, проектите на Бочев много бързо се осъществяват. Книгите излизат великолепно оформени – и полиграфически, и визуално.

"Повярвалият" е петата поредна творба на Стефан Бочев – след "Белене" (1990 г., пълният текст – 1999 г.), "Големият бунт" (1991, 1993 г.), "Войната на "мир" (1994 г.), "Тройният портрет на Мария-Магдалина" (1999 г.). Да си призная откровено моите пристрастия към това "сказание за концлагерна България" Белене, което с чиста съвест мога да препоръчам на всеки като една от най-силните и откровени книги в българската литература, документ на едно време, илюстрация на човешката издръжливост и превъзходството на духа.

В книгите на Стефан Бочев липсват каквито и да било биографични данни за автора или характеристики, в които сам пишещият да препоръчва себе си. Това може да се обясни не само със скромността на този наш писател, но и с друго – всяка една творба на Бочев притежава – къде повече, къде по-малко – елемент на автобиографичност. "Повярвалият" е размисъл за съдбата на един българин със сполучливото име Добри Перков (Добрипер) от селцето Голтопан. Младежът, подобно на не един юноша, който на 14-годишна възраст е преживял две войни, а край на войната няма, заживява отрано със страха и надеждата, че трябва да има начин за подобряване на света. Героят на този, определен от автора като "репортажен", роман попада във водовъртежа на историческите събития през 20-40-те години на ХХ век и преминава в преследване на един идеал за "световна революция" (Добрипер заминава за Китай, след това за Германия, царството на хитлеризма, в Швейцария и т.н.). Според автора винаги има такива хора, които непременно трябва да живеят и да умрат за някаква "идея", за някаква "вяра" като път за спасение на душата. Преживяванията му са само повод за задълбочените мисли на Стефан Бочев за начините на оправянето на света, за идеологиите, за революциите, за патриотизма, за химерите и други вълнуващи го проблеми, а така също и разсъждения от по-интимен характер – за любовта, за истинността в човешките отношения; за смисъла на живота. Макар и прекалено обстоятелствена, книгата на Стефат Бочев съдържа ценни и зрели мисли за редица философски проблеми на нашето време, които няма да отшумят, докато човешката история не взима поуки от миналото си и продължава да се върти в един омагьосан кръг.

Българската литература

© 2001 Литературен форум