Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Питерс

Енигматични вариации – Ерик-Еманюел Шмит

 

"Любовта не е познание. Любовта на едно човешко същество е съизмерима с любовта към бога..." – тези думи на Ерик-Еманюел Шмит колкото и да звучат с ренесансовия патос на едно саморазпознало се като "венец на творението" човечество, всъщност изразяват неравноположеността на споделящите любовната магия. Любовта е неравноправна, тя или дава повече, или взема повече, но никога не поставя влюбените в уравниловката на онази оттъргувана взаимност, която мери на кантар и плаща според уговорката. С други думи, любовта е несправедлива.

Познати мисли за една позната тема, постановка, играна толкова пъти, на сцената, в живота...

Но да се върнем към началото!

Уютна, интимно осветена сцена в камерната зала на Народния театър, стара холна гарнитура в долната част на сцената и малко по-високо – като втори план – пиано, библиотека и камина с удобно кресло пред нея. В креслото – Стефан Данаилов (в ролята на световноизвестен писател – Нобелов лауреат), седи замислен и слуша музиката на Елгар – "Вариации енигма". Пред него, на ниска дървена масичка са подредени шахматни фигури, които в определен момент на действието ще се разхвърчат на всички посоки, съборени от ръката на автора. Но засега всичко е спокойно... до пристигането на Мариус Донкин (представил себе си за журналист), който идва да вземе интервю във връзка с много нашумялата последна книга на писателя.

Това е началото и ако то подхожда на вкуса ви, идете да видите останалото, имайте предвид обаче, че можете да останете изненадани.

Всъщност колкото и класически да изглеждат декорът и темата, постановката може да се определи като разказ за една любов с неочакван край. И не просто защото героите преминават през непредполагани обрати в действието и стигат до неподозирани истини, но и защото вътрешната "геометрия" на техните взаимоотношения бележи една наистина интересна крива. Обичайният любовен триъгълник между двама мъже и една жена се трансформира в линейна проекция на това чувство, обвързало непреодолимо силно съперничещите си страни в тази ситуация. Или за да излезем от езика на стереометрията, любовта надхвърля логиката на живота, тя е необяснима и безполова – както се изразява героят на Мариус Донкин. Може би и затова в любовта си човек обича не точно другия, а това, което вижда в него, по-правилно, което иска да види. И в тази заслепеност губи ясна представа, истината за него. Любовта е вглеждане в себе си чрез другия или вглеждане в другия чрез себе си, но и в двата случая тя не е познание, а самопознание. Дори когато се заблуждаваме...

Накрая на постановката Стефан Данаилов отново седи на креслото, пред него пак са подредени шахматните фигури. Той е минал през бурята от истини, зашеметяващи като рояк пчели, жужащи в главата му. В стаята и този път звучи музиката на Елгар – "Вариации енигма" – нещо познато, но неуловимо, близко, но изплъзващо се... като енигматичните вариации на живота.

Българската литература

© 2001 Литературен форум