Вместо некрологНа 14 май, призори, в 4 часа почина Георги Спасов - един истински приятел, човек и поет. Той даваше, а не вземаше. Гореше във всичко. "Огънят, като гори дървото, себе си изгаря" – написа Георги още на младини. И ние, които го познавахме, които му бяхме приятели и състуденти, всички ние сме получили по нещо от него. И все вярвахме, че ще има време да му върнем полученото. А той ни напусна така внезапно, че ни направи вечни длъжници. София, 15 май 2001 г. |
![]() |
© 2001 Литературен форум |