Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Албина Опанасенко

 

Иронична вечер

Изкачваш се
и слизаш

все по-тромаво
неоправдано
вън
от себе си

по котешките
белези
над колената

стиснали
очите.


Да убиеш Смърт

Заравяш възлите
в камъка

после

с камъни
си храниш
житото.


Довиждане не означава ...

По протегнати невъзможни ръце
приближава душата.

Колко подхвърлена близост таи
моменталното отдалечаване.


Казано просто ей така

Думите -
твоя неподвижност.

Измислица е царството,
където праговете
не изискват
назоваване.


Когато закъсняваш

Браздите чезнат, разкаляни
от неподминат страх.

Прииждат хълмовете и градът
разпуква пъпките на вятъра.


Есен

Гладуват локвите
пред прага
на дъжда.

Разногледи.

Българската литература

© 2001 Литературен форум