Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Светослав Митев

 

Време за губене

После ноктите ми изгубиха чувствителност нагоре. Изпълнителят завтренчи оглозгани коленни стави. Триножникът, зад който ми намига. Аеропланът прелетя и тя ме попита дали мога да ги разпозная. Ще ми бъде приятно. Напоследък квартирата гъмжи от нощни пеперуди като пердето. Нищо чудно да са го изяли – вечер прозорецът втъне и бликва в пърхав прах, какъвто лепкавите саламандри лижат. Все пак изхвърлям няколко. Изведнъж моята наемница отсъства цял сезон и разнизва прасци, жартиери с високо напрежение.

Няма време за губене.

Активирам свещника от едроцветни восъци, тия разкривени мощи, нагълтани като каймак. Той яростно блуждае с разранени рамене от гръм – усукана жлъч зарази неколцина зяпачи и техните кървища. Из шуплите се пръскат жилещи плъхове и въртележката от детски шии сгърчва жилите си. Това е, миличък.

 

 

 

И още ден в тази стая

 

Дъждът се запролети на продълговати керемидени зърна и първите покриви скоро пробиха настилката с пукот, какъвто несъмнено следва разбиване на порцеланови реликви. Привидните парчета на пода продължават да чупят отвътре.

През шпионката на бравата надникна око, после крак и защракаха резета в съседния апартамент отгоре. Софи неочаквано застана усмихната – в сгънатия лакът притискаше бебок, който видимо се синееше с лице и мургаво коремче, ала още ухаеше неподозрително. Тя леко се отдръпна от скубещата ръчичка, откъсна я от гърба си, както се отчупва прясна царевица. Оправдание, че такива красти са много упорити и хронични.

Жената бе красива, покрита с бяла слюнка, изглеждаше късметлия. Преди да пристъпя на килима си трябва да е бил мъртъв, защото всички мравки бяха изправени и уморени. Спомних кой нарисува миещите зъби, без вълнение. Мога и да намина, хрумна ми, когато радиовъзкресението внезапно се развихряше. По средата на тоя мъжкаран стяга вертикален ремък от челото до чатала, това го прави бърз, непредвидим. Повтарям отчетливо говорите на предаващия. Влудена алкохоличка в него хуква със съветниците си. Столът има шест крака, нощем дори повече, кръстосва някои.

 

 

 

 

 

Сериозна работа

Единствената задача беше да се плези на самолетите.

Сериозна работа. Синкавите кули на черницата процеждаха върха й с гълъбова слиз, която незабавно се превръща в алени гроздове – такъв дим отлиташе при един изтръпнал паяк, овалян в жълти плужеци и гмеж от кални камъчета.

Колкото е възможно по-едро, продължи той и устните му се усмихнаха в различни посоки.

Българската литература

© 2001 Литературен форум