Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислава Костова

Роберт Стуруа в България

 

С какви думи да пиша за произведение така завършено, впечатляващо и професионално. Нищо не липсваше. Нито актьорско присъствие и драматургия, нито сценография и удачни смени на картините. Всичко, от най-дребните детайли в хореографията до пищните костюми и динамиката на словото, бе майсторски изпълнено. Музиката допълваше образите, значението на сцените и правеше цялата постановка още по-многостранна. Сценичното пространство беше максимално добре използвано. Текстът на Шекспир, класика на всички времена, звучеше паралелно с думите от евангелията на Лука и Матея. Имаше много изненади, шеги, песни, странно смесване на символика и още... Някои мислят, че "Както ви е угодно или дванайсета нощ" е най-интересното театрално събитие у нас в момента.

Режисьор и драматург е Роберт Стуруа, една от водещите фигури в световното театрално изкуство. Постановката се играе на сцената на Народния театър" Иван Вазов" (26.04-премиера). За първи път е поставена в Грузия, тази година участва в третата Световна театрална олимпиада в Москва. Тук е включена в дните на грузинската култура в София.

В България Стуруа работи с български актьори, у нас е за трети път и споделя, че му е по-трудно да режисира в чужбина, но му харесва как в един момент думите загубват строго конкретното си значение и хората се разбират. В "Както ви е угодно или дванайсета нощ" можем да видим: Атанас Атанасов, Николай Костадинов, Христо Чешмеджиев, Владимир Карамазов, Силвестър Силвестъров, Кръстю Лафазанов, Теодор Елмазов, Валентин Ганев, Димитър Рачков, Радена Вълканова, Ана Пападопулу, Рени Врангова, Огнян Голев, Филип Аврамов, Николай Мутафчиев, Пламен Пеев, Стоян Пепеланов, Красимир Недев, Касиел Ноа Ашер, Калин Яворов, Кирил Кавадарков. Костюмите, както и сценографията са изработени от Георги Алекси Месхишвили.

Тъмната и светлата същност в пиесата се редуваха, смесваха, противопоставяха, объркваха. Това е заложено още в текста на Шекспир и доразвито от драматургията на Стуруа. Актьорите минаваха през смайващи метаморфози. Образите се променяха непрестанно: мъж-жена, смешен-трагичен, луд-нормален, добър-лош и дори човек-ангел. Хората притихваха в мълчание и избухваха в смях. Аплодисментите често заглушаваха актьорите, а аз никога няма да забравя този вариант на Малволио, в изпълнение на Валентин Ганев.Така добре изменяше поведението и интонацията на гласа си, че придаваше различен смисъл и атмосфера на цялата сцена. Най-трагичният образ разсмиваше най- много, но и стряскаше със своята фаталност. Фарсовата комичност на шута (Димитър Рачков) и Мария (Рени Врангова) бе по-скоро злобна. Актьорите се кикотеха, гримасничеха и като истински сатири изскачаха неочаквано. Властността на Оливия (Радена Вълканова) бе също толкова променлива, колкото пола на Виола (Ани Пападопулу). Господарката от време на време ставаше лигла. Чаровен и смешен беше старият пияница сър Тоби, пресъздаден от Кръстю Лафазанов. Режисурата на Стуруа разкриваше не две, а поне десет същности на всеки герой. Невероятна и странна постановка. Позната и нова, създаваща едва уловими усещания чрез силно преувеличаване. Каква ли неизвестна съставка използва Стуруа?! Такава, която прави пиесата... особена. Театър, който ти "дава нещо", загадъчен подарък, нещо повече от спомен...изкуството не може да бъде обяснено. Ето какво казва творецът за "Както ви е угодно или дванайсета нощ":

“Ако някой от вас очаква от мен вълшебната дума, аз за съжаление не я знам. Мога само да разкажа защо избрах “Дванайсета нощ" и да отговоря на въпроса, който е в главата на всички. Защо ще поставям в България? Театърът, който правя напоследък, е свързан със събитията, случващи се в Грузия. Те по нещо приличат на тези в България. У мен се зароди усещането, че ние, хората, сме в ръцете на други сили...Това са тривиални мисли, изречени така според мен звучат банално, но когато усетиш силата на живота, усещаш нещата по друг начин. Затова реших да се обърна към човека, който навършва 2000 години, извървял пътя от гибелта към възкресението... Мислех да поставя пиеса въз основа на текст за страстната седмица, без каквато и да е драматична основа, но после се сетих, че ако ангажирам за Христос актьор, когото всички познават като грешен, дори да се опитам да направя от него Христос, все едно... Затова отхвърлих тази идея... Още като изрекох заглавието, "Дванайсета нощ", се сетих, че това е пиеса писана за края на коледните празници... Взех евангелията от Лука и Матея, и започнах да въвеждам евангелските текстове в основното повествование. Така възникна сценичният вариант на "Както ви е угодно или дванайсета нощ". Текстът на Шекспир крие много тайни. А и привнесената тема за Христос му придава допълнителна странност. Той е предизвикателен, сякаш ни казва: Ако ме разберете, поставете ме и "както ви е угодно", но ще ме разберете ли?"- (Из репетиционни дневници на драматурга.)

Българската литература

© 2001 Литературен форум