Литературен форум  

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Жеков

От азбука към alphabet

 

Точно преди една година изпратих отворено писмо до отговорни институции (президент и министър-председател) и масмедии в България. В него засегнах необходимостта от въвеждането на латиницата в българския език. То беше публикувано във в-к "Стандарт".

От управляващите в България и до ден днешен нямам никакъв отговор. Явно практиката на пренебрежение и крещящо мълчание към въпросите на обикновените граждани, като пошло наследство от времето на Забраненото самостоятелно мислене и на Големия страх, не се изкоренява така лесно. А дори и някой политик смътно да усеща, че приемането на латиницата е нещо належащо, той не се осмелява да го каже публично: страхува се от реакцията всред народа, че ще го оплюят като предател на България, че няма да го изберат на изборите!

Аз съм на 33 години и от смесен брак. Живея от 20 години в Германия, но и до днес живо се интересувам от развитието в първата ми родина. Радвам се като чуя хубави неща за страната и че най-после се тръгна по каменливия, но правилен път към Европа. Аз винаги правя сравнения между Германия и България. Мисля, че за България тук в Германия все още малко се знае. Разбира се, че една от причините за това беше половинвековната комунистическа завеса - имаше дори опасност страната ни да бъде удушена в братската съветска прегръдка. Съществува обаче и друга една завеса, много по-стара от онази: от над хиляда години Европа е разсечена на две части, на западната Католическа и на източната Православна Европа. Именно това е границата и на БУКВИТЕ. Дори съм склонен да предполагам, че именно този стремеж към разграничение е накарал Православната църква да си въведе своя АЗБУКА. Както и да е, този трап си стои и до днес и разделя народите на Стария континент.

Смятам, че една от първите предпоставки за успешното обединение на Европа е въвеждането на ЛАТИНИЦАТА във всички европейски държави. За жалост все още са малко хората, които осъзнават важността на проблема. Повечето българи мислят, че с премахването на кирилицата ще изчезне и самият български език!?

Вече от години си съставям немско-български речник, изписван нацяло на латиница. Това е от голямо предимство: общите чуждици ги пиша само един път (пр. не пиша: "директор = Direktor"). Освен това мога да търся едновременно в немския и българския текст дадени букви и словосъчетания. Латиницата е в улеснение и за чужденците, изучаващи български език. Защо трябва чужденецът от Западна Европа първо да учи нему напълно чужда азбука и едва тогава да се заеме с думите? Каква вавилонщина щеше да е, ако всеки народ в Европа си имаше своя азбука!

Още повече, че в Интернет повечето българи вече пишат своите коментари и писма посредством електронна поща на латиница.

Така че въпросът вече не е ДАЛИ, а КАК да пишем на латиница.

 

Нуждата от правила при употребата на латиницата в българския език:

1. Как българите ползват латиницата в Интернет:

 

Често чета (между другото и доста просташките) коментари от българи на страниците на електронните издания на български вестници - изпратени по електронна поща (e-mail). Те за мен са доста интересни от езикова гледна точка - още повече, че много от тях са написани на български, но с латински букви. Същото се отнася и за писмата, които получавам от България по e-mail. Едно е съвършенно ясно - при използването на латиницата цари пълен хаос всред българите. Всеки си пише така както му скимне. Аз си направих труда да събера примери за тази бъркотия. Някои букви дори се изписват с цифри?!

кирилица:
Ж
З
Й
У
Х
Ц
Ч
Ш
Щ
Ъ
Ю
Я
употребявани латински букви в Интернет:
J, Z, G, ZH, JZ, SH
Z, S
Y, I
Y, U
X, H, CH
TS, TZ, Z, C, CZ
4, CH, C, TCH
6, SH, S
SH, SCHT, ST
A, U, Q, O, Y
U, IU, YU
IA, JA, YA, E, Q

 

По този начин в Интернет могат да се прочетат абсурдни словосъчетания като:

- 4etirima dy6i (четирима души) или пък

- 4ujdoto ujasno mi xaresva (чуждото ужасно ми харесва).

Мисля, че никой няма да оспори нуждата от въвеждането на ред. Ще се опитам да разчепкам по-важните особености и да покажа къде са спорните моменти.

Аз повтарям: Необходими са всеобщите интелектуални усилия на филолози, писатели, историци и т.н. за да се установи норма за писането на латиница. Защото рано или късно тя ще навлезе в употреба в България.

 

2. Изписване на чуждите имена:

Поне по този въпрос мисля, че не бива да има разногласия. Досегашната практика една част от чуждите имена да се пишат на кирилица по фонетичната транскрипция (примери: Охайо, Уайоминг, Бийтълците, Майкрософт, Шон Конери, Живанши) просто трябва да се премахне.

Навсякъде на Запад е прието оригиналното изписване, поне що се отнася до имената от латинско-езичните страни. Всички лични имена, запазени марки в промишлеността, имена на лекарства и т.н. трябва да се пишат по оригинала:

с кирилица:
- Ана Зегерс
- Би Джийс
- Бийтълс
- Бърт Рейнолдс
- Крайслер
- Кристофър Марлоу
- Майкрософт
- Мисури
- Париж
- Пежо
- Рокефелер
- Рено
- Феникс
- Хемпшър
- Хийтроу
- Шекспир
- Шон Конери
в оригинал:
Anna Seghers
Bee Gees
Beatles
Burt Reynolds
Chrysler
Christopher Marlowe
Microsoft
Missouri
Paris
Peugeot
Rockefeller
Renault
Phoenix
Hampshire
Heathrow
Shakespeare
Sean Connery

Но има и изключения, имена с различно изписване на Запад:

 

- град Прага: на чешки (Praha), на немски (Prag), на френски (Prague).

- град Женева: на немски (Genf), на английски (Geneva).

- град Мюнхен: на немски (München), на английски (Munich).

- град Брюксел: на френски (Bruxelles), на немски (Brüssel).

 

3. Мерни единици:

И тук според мен "работата" е ясна. Ще трябва да се приеме стандартизирания на Запад начин:

на български:
- барел
- ват
- волт
- джаул
- херц
- целзий
общоприета форма:
barrel
watt
volt
joule
hertz
celsius

 

4. Български думи от турски произход:

Огромна част от думите в езика на българите са от турски или тюркски произход. Една от големите лъжи, натяквани на българите още от първи клас, е че 500 години турско робство са преминали без каквито и да е промени в езика на българите. "Ние сме си запазили езика!" Не е вярно! Много, твърде много са думите в езика ни, приети от турския език. А да не забравяме, че прабългарите също са били роднина на турците (т.е. тюрки). Ние употребяваме в българския всеки ден какви ли не турски думи - без дори да подозираме за това. Ето няколко примери по азбучен ред:

- адаш, айрян, ален, армаган, аршин, аскер, асма, бабаитин, баджа, баир, бакрач, бакшиш, баклава, бара, батак, бахур, бая (доста), бемка, бент, бошлаф, будала, булгур, бъбрек, гердан, гюзум (джоджен), дамга, дарак, джибри, джигер, джолан, диван, дюкян...

Горните примери взех от книгата на баща ми Велико Жеков "Ичера в моето детство", Пловдив, 1998 г. В тази книга авторът описва между другото и около 2400 думи, типични за говора в родното му село: 83 % от тях са от турски или тюркски произход.

Както знаем, турците замениха през 1928 година арабското изписване на турските думи с латинско. Мисля си дали не е целесъобразно да се приеме изписването на българските думи от турски произход така, както е прието в турския език. Примери:

турски думи в българския:
- бадем
- байряк
- бъбрек
- зехтин
- каймак
- каранфил
- кюфте
- магданоз
- патладжан
- перде
- синджир
- скумрия
- суджук
- тенджера
- тютюн
- чай
- чанта
- чекмедже
- шише
- ютия
изписване на турски:
badem
bayrak
böbrek
zeytin
kaymak
karanfil
küfte
maydanoz
patlican
perde
zincir
uskumru
sucuk
tencere
tütün
cay
canta
cekmece
sise
ьtь

 

от ("Langenscheidts Sprachführer Türkisch", Berlin, München, 1968)

 

Следва

Българската литература

© 2001 Литературен форум