Литературен форум  

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Калин Михайлов

 

Страдание

I...

Лежеше гълъбът
на трамвайната линия –
бездиханен.
Хората го прескачаха,
хората не съзнаваха
своето съучастие.
Аз бях сред тях.

II...

Не мога да забравя тази дрипава жена,
изправена до Библиотеката,
до култовото здание –
чрез нея нашето немилосърдие говори –
немилосърдие на знанието.


* * *

Не обичам ближния като себе си,
себе си – като ближен.

Като улично псе сподирям
своето чуждо аз.

Българската литература

© 2001 Литературен форум