Литературен форум  

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Михаил Кръстанов

 

Бягащият човек

Бягащият човек сънува че е заспал
далече от кецовете на преследвача,
завит на пашкул,
смуче пъпа си и трепери,
превръща се в ембрион
и се връща до нула години обратно,
в кулоара на своето друго Аз
където е кухо и пещерно…
Там бягащият човек е защитен
от окото на техновампира,
от пръстите на електронния пощаджия
от моделираното разделение
на молекулярната екосистема,
където вибриращ датчик
цъка 12 импулса в минута
под пъпа на виртуалната поетеса.
НО НАЙ-ВЕЧЕ ОТ ПРЕСЛЕДВАЧА
с нос на самолетоносач
и уши на вентилатор,
който с десен горен
кариес бормашина,
вампирства девствената природа
дълбоко отвътре навън и обратно,
след което ухае на въглища
и бавно се диша
под озона на борови връхчета
EXTASI,
в калта на дестилирани водопади
водка ОРЛОВ поглед
до камертона на дивите лебеди,
сладкопойно грачещи
гу - гу –
тки...
Бягащият човек се усмихва насън
и се събужда отдавна буден,
за да прогледне как още спи
в матрак от ружи бели
петнисти макове,
смален от чувството, че не тук е
там е,
а където
събува обувки,
нахлуза хавайки
и бяга пред себе си
в обратна посока,
до саморазвинтване на Преследвача,
който,
издал багажа на автостоп
пие бърбън в крайпътен хотел по пижама…

Бягащият прекрачва булеварда
почти спасен,
Преследвача патрулира съня му,
почти заспал.
И кисне.

В огледалото...

Българската литература

© 2001 Литературен форум